Черният манастир [bg]

Той отново не отговори.

— Може ли да останем приятели?

— Не ще и питане.

Пак замълчаха и Франк се вторачи в сумрачния ветровит парк на Етиопския колеж.

Вивиан проследи погледа му.

— Още не съм проявила снимките. Ще напишеш ли за… нашето търсене?

Той си помисли, че не е нужно светът да научава онова, което знаят те тримата. Това нямаше да е добре и за монасите.

— Смятам, че всички трябва да затворим етиопския си роман и да продължим нататък.

Тя кимна.

— Това ще е нашата прекрасна и тъжна тайна.

— Точно така.

— Ще се върнеш ли някога там?

— Ако открия добра фотографка.

Вивиан се засмя.

— Каква е перспективата да си намериш работа?

— Сигурно по-оптимистична от твоята.

Тя се усмихна.

— Търся нещо в Щатите. — Пърсел замълча за миг. — Отдавна не съм си бил у дома.

— Съобщи ми как да поддържам връзка с теб.

— Непременно. — Той си погледна часовника. — В последния момент трябва да е пристигнала важна новина за Юбилейната година.

Вивиан отново се усмихна.

— Защо не дойдеш да вечеряш с нас?

— Благодаря, но наистина имам среща.

— Колко ще останеш в Рим?

— Утре заминавам.

Тя го погледна.

— Отивам в Лондон да се срещна с роднините на полковник Ган. Той има бивша съпруга, която го обича, и две големи деца.

— Много мило от твоя страна.

— Британското посолство още не разполага с информация за тялото му.

— Той е в рая, Франк.

— Така е. Хенри предаде ли черепа на когото трябва?

— Да. Навярно бихме могли да се срещнем в Берини.

Пърсел не знаеше кого има предвид — тях двамата или тях тримата.

— Ще ти съобщя, когато тръгна за там.

— Мога да съм ти преводачка.

Той й се усмихна. Двамата отново помълчаха, после Франк попита:

— Кажи ми пак защо ни пуснаха да си вървим?

— Защото знаеха, че сме избрани.

— Отец Армано също е бил, а е прекарал четирийсет години в затвора.

— Не знам… тогава е имало война…

— И сега има.

— Фалашите бяха напуснали Шоан и монасите са щели да напуснат черния манастир заедно с Граала.

— Ясно. — Обяснението не се свеждаше само до това, че монасите са ги смятали за избрани.

Той отново насочи вниманието си към Етиопския колеж, в който тъкмо влизаха група духовници, и се замисли за черния манастир, вече изоставен от своите обитатели. Монасите бяха натоварили десетина магарешки каручки и сигурно бяха взели със себе си Светия Граал и копието на Лонгин, макар Вивиан, кой знае защо, да бе останала с впечатлението, че копието е призрачно и се явява там, където е Граалът.

Така или иначе, монасите взеха тримата със себе си и когато стигнаха при манастира „Тана Киркос“ на езерото Тана, качиха неканените си гости на малка лодка с двама гребци, които ги откараха до Сини Нил. Там гребците слязоха и лодката продължи по бързото течение на реката. Пърсел я управляваше и те влязоха на суданска територия. Американското посолство в Хартум съдейства на тримата репортери бежанци да се качат на самолет за Кайро.