Петдесет нюанса сиво
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „БАРД" ООД
- ISBN: 978-954-655-330-0
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса сиво». Краткое содержание книги:
Извиках. Повече от изненада, а не от болка не болеше. После ме удари пак, по-силно. Извиках.
Исках да се мърдам, да извия тялото си, да избягам. И всеки удар... не знам... беше... всепоглъщаща емоция... не можех да дръпна ръцете си, краката ми бяха приковани... цялото ми тяло беше обездвижено.... и пак удари, но през гърдите ми. Извиках. Сладка агония. Поносима. Почти приятна. Но удоволствието не дойде веднага. Докато кожата ми пееше след всеки удар, в пълно противоречие на музиката в главата ми, усетих как нещо ме повлече към някаква тъмна, мрачна стаичка на моята душа, където нямаше съзнание и подсъзнание, и душата ми се предаде на еротичното усещане. Той ме удари по коленете, после по-леко по триъгълника, по бедрата, по вътрешната част на бедрата и... се върна нагоре между бедрата... Продължаваше в тази последователност, а музиката стигна до апогея си и изведнъж спря, а с нея спря и той. После започна отново... все по-силно и по-силно, гласовете се наслагваха все по-интензивно един над друг, ударите му падаха като дъжд по тялото ми, стенех, опитах се да извия тялото си. Музиката пак спря. Беше тихо, чувах само полудялото си дишане и почти чувах желанието на обезумялото си копнеещо тяло. Възбудата беше почти непоносима. Бях влязла в някакъв много тъмен тунел на страстта и желанието.
Леглото помръдна и го усетих как се покатерва върху мен. Мелодията започна отначало. Явно я беше нагласил. Сега по тялото ми, там където беше минало пухчето, усещах носа и устните му. Надолу по врата, целуваше ме, засмукваше кожата към гърдите ми. Засмука поред зърната ми. Мисля, че виех шумно, но нали не чувах нищо. Бях изгубена в него... изгубена в астралните гласове... изгубена в усещането, от което не можех да избягам... оставена на милостта на неговия допир.
Той слезе към корема ми, езикът му обиколи пъпа ми, вървеше по пътечката на перцето и камшика. Целуваше, засмукваше, захапваше кожата ми и се движеше бавно надолу и най-сетне езикът му беше там, между краката ми. Извих глава и изкрещях почти избухвайки в оргазъм. Бях на ръба, а той спря. Леглото се раздвижи и усетих, че е на колене. Наведе се и белезниците от единия ми глезен изчезнаха. Вдигнах крака си и го облегнах върху Крисчън да си почине. Той освободи и другия ми крак. Ръцете му бързо тръгнаха по краката ми, стискаха ги, мачкаха ги и връщаха живота в тях. После той ме повдигна така, че гърбът ми вече не беше на леглото. Бях извита нагоре и цялата ми тежест падаше върху раменете ми. Той бе пак на колене... и с едно рязко движение влезе в мен... Господи!... Виках. И когато първите трусове на нетърпящия отлагане оргазъм започнаха да ме раздират, той замръзна. Пак се пуснах надолу. О, не, той щеше да ме мъчи така...
- Моля те скимтях.
Той ме стисна здраво... за да ми напомни да мълча. Не знам всъщност, но когато пръстите му се вкопчиха в кожата на дупето ми, аз застинах и се опитах да остана неподвижна. Той започна да се движи много бавно, мъчително, агонизиращо бавно. „Моля те, моля те, моля те..." пищях наум. И колкото повече гласове се прибавяха към хора, толкова по-бързи ставаха движенията му напълно контролирани и в ритъм с музиката. Не можех да търпя и секунда повече.
- Моля те проплаках и с едно рязко движение той ме пусна на леглото, легна върху мен, с ръце опрени от двете страни на гърдите ми, и влезе рязко в мен в мига, в който музика стигна апогея си, и аз литнах или по-скоро започнах да падам в най-интензивния и агонизиращ оргазъм, който бях преживявала. Крисчън ме последва, влезе в мен три пъти, застина и падна върху мен.
Когато съзнанието ми се върна от... където и да бе ходило, той леко се отдръпна от мен. Музиката бе спряла. Той се пресегна и бързо разкопча белезниците от ръцете ми. После нежно свали маската от лицето ми и махна слушалките. Примигах в меката светлина и се взрях в напрегнатите му сиви очи.
- Как си? каза той.
- А ти? отвърнах.
Устните му се извиха в усмивка. Наведе се и ме целуна.
- Изненадващо добре! прошепна Обърни се.
О, Боже! Какво искаше сега? Очите му бяха... неописуеми.
- Само ще размачкам раменете ти.
- О... добре.
Обърнах се по корем. Бях ужасно уморена. Крисчън започна да масажира раменете ми. Изстенах. Имаше толкова силни ръце. И знаеше какво прави с тях. Наведе се към мен и целуна косата ми.
- Каква е тази музика? попитах изтощено.