Петдесет нюанса сиво

-Е?

- Да, сър отговорих много бързо.

- Добро момиче! Сега, искам да използваш ключовите думи, но не защото ще изпитваш болка. Това, което ще правя, е нещо доста интензивно и трябва да ме водиш. Разбираш ли ме?

Не го разбирах. Интензивно? Какво значеше интензивно?

- Става дума за допир, Анастейжа. Няма да можеш да ме виждаш или чуваш. Но ще можеш да ме усещаш.

Как така да не го чувам? Как я мислеше тая работа? Той се обърна и върху шкафа видях плоска черна кутия. Той махна с ръка пред кутията и тя се отвори. Вътре имаше CD плейър и табло с копчета. Крисчън натисна няколко пъти едно от тях. Нищо не се чуваше. Беше доволен, а аз все по-озадачена. Когато се обърна към мен, бе сложил на лицето си онази усмивка: „Имамедна-малка-тайна".

- Ще те завържа на леглото, Анастейжа. Но първо ще ти вържа очите и след това той показа айпода в ръката си няма да можеш да чуваш нищо. Това, което ще чуваш, ще е само музиката, която ти пускам.

„Аха. Музикална интерлюдия. Неочаквано". Дали някога щеше да направи нещо, за което да съм поне малко от малко подготвена? „Дано не е рап". Отправих тиха молба към Господ.

- Ела. Той ме поведе към леглото. На всеки ъгъл имаше кожени белезници, металните им части блещукаха върху сатена.

Мамо мила! Сърцето ми блъскаше бясно в ребрата. Топях се отвътре навън. Дали можеше да ме възбуди повече отколкото вече бях?

- Застани тук.

Бях с лице към леглото. Той се наведе и прошепна в ухото ми:

- Чакай тук и не откъсвай очи от леглото. Представи си как лежиш и си изцяло зависима от милостта ми.

Отдалечи се за минутка и чух как отиде към вратата и взе нещо. Всичките ми сетива бяха нащрек. Слухът ми беше доста изострен. Да, той взе нещо от закачалката за камшици до вратата.

Усетих го зад себе си. Той събра косата ми и започна да я сплита.

- Тъй като те харесвам прекалено много с две плитки, но искам да те чукам веднага, ще трябва да се задоволим само с една. Гласът му беше спаднал, дрезгав.

Ловките му пръсти погалваха от време на време гърба ми, докато заплиташе плитката. Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми. И през цялото това време си тананикаше. Звукът резонираше през тялото до слабините ми. Неволно простенах.

- Шшш. Тихо скара ми се той, протегна ръцете си напред и видях в едната онзи кожен камшик, с ресните, който ми бе направил впечатление първия път.

- Докосни го прошепна той. Гласът му бе като на самия дявол. Тялото ми пламна. Прокарах ръка по дългите ресни. Бяха меки, велурени, с малки накрайници на всяка.