Петдесет нюанса сиво

- Вдигни си главата! каза и аз изпълних.

Той бавно пусна маската над очите ми и... ослепях. Ластикът на маската притисна слушалките в ушите ми. Все още го чувах, макар и слабо и приглушено. Усетих, че стана от леглото. Дишането ми, накъсано и плитко, заглушаваше почти всички други шумове. Крисчън хвана лявата ми ръка, опъна я нежно нагоре и вкара китката ми в кожения ръкав на белезницата. Дъгите му пръсти погалиха ръката ми по цялата й дължина, след като я закопча. Докосването му беше като гъделичкащо леко електричество. Чух как бавно мина от другата страна на леглото. Хвана j дясната ми ръка и закопча и нея. Прокара пръсти по цялата й дължина. Бях готова да експлодирам. Защо беше толкова еротично?

Той мина към долния край на леглото и ме хвана за глезените.

- Повдигни глава!

Изпълних, а той дръпна тялото ми надолу, така че ръцете ми се опънаха докрай. Не можех да ги помръдна. Смесено чувство на паника и възбудено очакване мина по тялото ми и усетих как се овлажнявам още повече. Простенах. Той закопча първо десния, после левия ми крак и аз бях просната, закована като на

клада, изцяло подвластна и уязвима. Беше кошмарно, че не мога да го виждам. Напрягах слух да разбера какво прави, но не чувах нищо, само дишането си и ударите на сърцето си, пулсиращи в ушите ми.

И тогава, най-неочаквано, запя самотен ангелски глас, към него се присъедини друг, поле още, като спускащи се от небето ангели. Запяха акапелна музика в главата ми. Древна църковна мелодия. Милостиви Боже, какво беше това? Никога не бях чувала такава музика. Нещо почти непоносимо меко мина по врата ми, бавно и мързеливо се спусна надолу по врата, още по-бавно по гърдите, галеше ме и закачаше меко зърната ми. Така ефирно се плъзгаше по кожата ми! Такова неочаквано прелестно усещане. Пух? Пухена ръкавица?

Крисчън прокара ръка съвсем бавно към пъпа ми, направи няколко кръгчета около него, после към едната страна на ханша и обратно към пъпа и после към другата страна на ханша. Опитах се да предвидя накъде ще тръгне после... но... музиката в главата ми... носеше ме на други места, люлееше ме някъде другаде. Пухеното нещо слезе към триъгълника ми, между краката, по бедрата, надолу по единия крак, нагоре по другия. Усещах нещо като гъдел, но не съвсем... още гласове се присъединиха... и всички пееха в различни тоналности, различни мелодии дори, и се наслагваха един върху друг, като образуваха една цялостна, извънземна хармония. Никога не бях чувала нещо дори приблизително такова. Улових думата deus и разбрах, че пеят на латински. А пухчето се движеше по ръцете ми, около талията ми, нагоре по гърдите ми. Зърната ми се втвърдиха под допира. Лежах в агонията на усещането и се мъчех да отгатна следващия му ход. И тогава пухчето изчезна и усетих как ресните на камшика се пръснаха по кожата ми и как тръгнаха по пътя, който бе изминало пухчето. Беше толкова трудно да се съсредоточа с музиката в главата ми. В съзнанието ми хиляди гласове плетяха с песента си дантела от фина коприна и злато и всичкото това примесено с усещането на мекия велур по кожата ми, галенето му... и изведнъж допирът изчезна и след секунди усетих как нещо се стовари и ужили кожата на корема ми.