Не пречете на палача

— Защо купувате цветя, които не ви харесват?

— Затова, защото аз никога не купувам цветя, които ми харесват. Цветята, които ми харесват, ми ги купуват хора, държащи да ми доставят удоволствие.

— Това не е отговор.

— Друг няма да има.

— А жълтите карамфили харесват ли ви?

— Не. Аз по принцип не обичам карамфили.

— Значи, те се харесват на вашия „Ромео“?

— Откъде да знам какво му се харесва — сви равнодушно рамене Настя.

— Тогава защо.

— Не знам — прекъсна го тя. — Просто така. Аз нали не ви питам защо направихте онова нещо там, до подиума. Направихте го, защото ви се е приискало, или сте сметнал за необходимо да го направите — ето го и целият отговор. И не възнамерявам да ви искам отчет, защо сте постъпил така, а не инак. Решил сте — значи сте решил. Както сте решил, така и сте постъпил.

— Трябва да отбележа, че сте много либерално настроена особа.

— Уви, не съм. Аз съм анархистка, привърженичка съм на абсолютната свобода. Имам предвид главно свободата за вземане на решения. Затова не ви досаждам с въпроси и нямам намерение да ви се отчитам по повод на цветята. Ако сте се нахранил, можем да се връщаме в апартамента си.

— Ами цветята? Още не са ги донесли.

— Ще ги донесат в хотела.

Настя плати сметката и се качиха на третия етаж. За стодоларовата банкнота Елизавета Максимовна бе записала в регистрационния журнал, че в апартамента живеят двама души, и новата дежурна не попита нищо, а само ги изгледа с не особено любезен поглед.

— Вие ще спите в спалнята! — разпореди се Настя с нетърпящ възражения тон.

Павел кимна безмълвно.

Тя бързо влезе в спалнята, взе дрехите си и се шмугна в банята да се преоблече. С настървение насапуниса лицето си, изми крещящия си грим и застана под душа. След като се избърса, нахлузи любимите си джинси, облече си тениска и пуловер и се почувства далеч по-добре.

Влизайки в гостната, веднага забеляза огромния букет, поставен на масичката пред дивана. Павел седеше в креслото със затворени очи, скръстени пред гърдите ръце и преметнал крак върху крак. Това очевидно бе любимата му поза и в нея той се чувстваше най-комфортно.

— Хайде да спим — рече Настя. — Сигурно сте уморен.

— Не съм.

— Аз пък се уморих. И искам да си легна.

Сауляк се надигна и без да обели дума, се отправи към спалнята. Тя влезе след него, събра завивките от единия креват, отнесе ги в гостната и ги разстла на дивана. После угаси лампата, събу обувките си, съблече пуловера и се мушна под одеялото по джинси и тениска. Всичко би могло да се случи — изведнъж можеше да й се наложи да скача и да хукне през глава нанякъде.