Не пречете на палача

— И вие го направихте именно така?

— Именно така.

— Тоест, идеята да носите моята фамилия е лично ваша? Сама сте си я избрала и сама сте си поръчала паспорта, така ли?

— Точно така.

— И този, който ви е наел, нищо не знае?

— Аз не давам отчет за детайлите. За него е важен резултатът, а как ще го постигна — сама си измислям начините.

— Лошо сте ги измислила.

— Какво да се прави. Не греши само този, който нищо не върши. Вие сигурен ли сте, че моят възложител не би допуснал такава грешка?

— Аз не знам кой е вашият възложител. Може би не би я допуснал. А възможно е и да я допусне, ако не е достатъчно информиран.

Нещо жегна Настя. Генерал Минаев бе посветен в плана на операцията и знаеше, че тя е взела фамилията Сауляк. Но не бе възразил. Значи не бе достатъчно информиран. Това беше лошо. Занапред можеха да я очакват най-различни изненади — една от друга по-неприятни. „Ами, ако той е знаел, че аз не бива да правя това? Защо си е затраял? Каква ли игричка е подхванал този дяволски генерал Минаев?...“

Самолетът започна да губи височина, подготвяйки се за кацане. Ушите на Настя заглъхнаха и я заболя главата. Заради слабите си кръвоносни съдове тя тежко понасяше и излитанията, и кацанията, а сега като капак на всичко, бяха я връхлетели и мрачните предчувствия. Започна да й прилошава. Добре че колелата на самолета в този момент докоснаха пистата.

Най-припрените пътници вече ставаха и започваха да се обличат. Настя забеляза пред себе си темето на Коротков. Юра се надигна и нахлузи якето си с лице към нея. Той едва забележимо сви рамене, което означаваше приблизително: „Няма никакви специални указания, в главата ми е празно, нови идеи не се появиха, действай на собствен страх и риск“.

— Колко са? — тихо попита Павел.

— Четирима. Двама по отделно и двама заедно.

— Поклонникът и двамата от волгата. Кой е четвъртият?

— В средата на салона — младежът с рунтавата вълча шапка. Вчера сутринта идва до затвора, но видя волгата и изчезна. Не знам, може би са заедно.

— Кой от тях ви се струва най-опасен?

— Всичките. Аз не съм екстрасенс и не мога да чета мисли от разстояние.

Сауляк рязко се обърна към Настя и мигновено я връхлетя гореща вълна.

— Вие да не би да сте хипнотизатор? — насили се да се усмихне тя.

— Не. Откъде ви хрумна?

— Погледът ви е един такъв...

— Какъв?

— Лош. Хайде, ставайте да се обличаме.

— Прекалено сте нервна. Впрочем, чувал съм, че в една или друга степен, всички актриси били истерични.

— Хаш-игреков компонент — измърмори Настя, вадейки изпод седалката чантата си.

— Как го казахте?

— За такива като мен психиатрите казват, че имаме силно изразен хаш-игреков компонент. От „Ь“ и „у“ — двете начални букви от думата „истерия“, изписана на латински.

— Та, значи вие сте още и психиатър? — подсмихна се Сауляк.

— Не, но съм изкарала курс по психодиагностика.

— Според мен, вие сте толкова актриса, колкото аз съм шампион по кикбокс.