Не пречете на палача

% % %

— Коя е тя? Откъде се взе? — нервно подвикваше Григорий Валентинович Чинцов. — Поне нещичко успяхте ли да разберете за нея?

— Доста неща, Григорий Валентинович — започна да докладва помощникът му. — Но сведенията ни са толкова противоречиви, че е трудно да се разбере на кои да се вярва и на кои — не. Казва се Анастасия Павловна Сауляк. Вероятно е негова жена или близка. Паспортните й данни взех от администратора на хотела в Самара, но не успях да ги проверя.

Тези, които я наблюдават в Самара, твърдят, че разполагала с много пари и ги пръскала наляво и надясно, без да й мигне окото. Вероятно е имала някакъв конфликт със Сауляк, защото не са се хвърлили един друг в прегръдките си, когато той излязъл от затвора. Тя за нещо му се оправдавала, а той я слушал снизходително. Изглежда не очаквал, че ще дойде да го посрещне. Тази особа е крайно неуравновесена и екзалтирана, способна е на ексцентрични постъпки. С други думи, жена с нестандартно поведение. И аз мисля, че...

— Хайде, хайде — окуражи го Чинцов. — Давай да видим какви са идеите ти.

— Аз мисля, че тя може да е от онези.

— Нима?

Чинцов се намръщи, разтърка с палец носа си, след това си наля в една дебелостенна чаша минерална вода и отпи няколко едри глътки.

— И защо ти хрумна тази мисъл?

— Поведението й е някак необичайно. И освен това, ако те имат родствена връзка, то това е още повече възможно. Знаете, че се предава на генетично ниво. Та, си помислих, Григорий Валентинович, че ако тази жена не знае нищо, бихме могли да я използваме. На времето Булатников използваше Павел, а ние ще използваме нея. Трябва само да си изясним какво и колко знае и не е ли опасно да я оставяме жива.

— Не мислиш, за каквото трябва — сърдито отвърна Чинцов. — Преди всичко, трябва да се мисли не е ли опасно да се отървем от нея. Ти си като дете, което го примамват с бонбонче и то веднага забравя, че трябва да си подготвя уроците. Основната ни задача е да накараме Павел завинаги да замълчи. А тази хубавица ни се мотае из краката, забелязала е колата и макар номерът й да е фалшив, мутрите на нашите хора в нея са били съвсем истински. Затова не можем да я пренебрегнем като свидетел. Трябва да решим можем ли да я отстраним заедно с Павел или трябва да почакаме, докато двамата най-сетне се разделят. А ти вместо това ми пробутваш разни глупашки идеи как да сме я използвали. Не ни е нужно да я използваме, набий си го това в кокошия мозък. Трябва само да бастисаме Павел и край.

— Добре, Григорий Валентинович.

Времето до вечерята прекараха в апартамента, без да си разменят нито дума. Настя лежеше в гостната, взирайки се в тавана, а Павел се бе затворил в спалнята и се занимаваше с нещо, но точно с какво, не й бе известно. В седем часа тя се надигна от дивана и без да почука, влезе при

него.

Сауляк стоеше до прозореца и внимателно наблюдаваше улицата, макар вече да се бе спуснал мрак.

— Трябва да отиваме в ресторанта — хладно оповести тя. — Време е за вечеря.