![Синя кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/4/sinya-krv-bg-download.jpg)
Синя кръв [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Синя кръв #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 9789546858788
- Переводчик: Емилия Колибарова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя кръв [bg]». Краткое содержание книги:
Имаше дори стая „Пепеляшка“, направена изцяло по дизайн на „Дисни“. Акцентът беше манекен с рокля и тиара на главата, закачен за тавана с помощта на две птички от фибростъкло. Според Блис „Къщата на боклуците“ щеше да е далеч по-подходящо име за мезонета.
Този следобед втората й майка беше особено развълнувана. Блис никога не я беше виждала така нервна. Боби-Ан дори не трепна, когато доведената й дъщеря остави мръсни следи по безупречно чистия килим.
- Преди да съм забравила, това пристигна за теб днес -каза тя и връчи на Блис огромен бял плик.
Беше доста тежък. Блис го отвори и откри голяма картичка с релефни знаци. Беше покана да се включи в Нюйоркския комитет по кръводаряване - една от най-старите и най-престижни благотворителни организации в града. Само децата на най-изтъкнатите семейства биваха поканени да се присъединят като младши членове. В „Дюшен“ го наричаха просто Комитета. Всяка важна клечка в училището беше негов младши член. Членството те издигаше до такова възвишено ниво в социалната стълбица, за каквото простосмъртните можеха само да мечтаят. В Комитета влизаха капитаните на всички училищни спортни отбори, както и всички училищни активисти. Но членството не се даваше по заслуги - нали повечето членове бяха богаташки деца като Мими Форс, които не участваха в никакви училищни дейности, но за това пък родители им бяха от влиятелни нюйоркски семейства. Комитетът беше снобарска организацията и в него се допускаха единствено деца от иай-елитните частни училища. Всъщност пълният списък на членовете така и не беше обявен. Външните лица можеха само да предполагат кои са участниците, освен ако не ги издадяха знаци като специален пръстен или кръст, около която бе увита змия.
Блис смяташе, че до пролетта няма да бъдат приемани нови членове, но според писмото първата й среща щеше да се състои идния понеделник в зала „Джеферсън“ в „Дюшен“.
- За какво ми е да ставам член на благотворителна организация? - попита тя.
Всичко беше една голяма глупост, с цялата тази суетня около набирането на средства и организирането на партита... Беше сигурна, че Дилън ще го сметне за много тъпо. Не че я интересуваше какво мисли Дилън. Все още не беше много сигурна какво изпитва към него. Почувства се ужасно, че дори не го поздрави, когато той я потупа по рамото сутринта. Но зорките очи на Мими я следяха и Блис не намери достатъчно смелост да покаже, че двамата са приятели. Всъщност бяха ли приятели? В петък вечерта определено бяха.
- Членството не е въпрос на лично решение. Била си избрана - обясни й Боби-Ан.
- Добре - кимна Блис, - но длъжна ли съм да се включа? - мащехата й беше непреклонна.
- Аз и баща ти ще бъдем безкрайно доволни.
Малко по-късно същата вечер Джордан почука на вратата на Блис.
- Къде беше в петък вечерта? - попита тя с ръка на позлатената дръжка, по която пухкавите й пръсти оставиха лепкави отпечатъци. Погледът на тъмните й очи, вперени в сестра й, беше смущаващ.
Блис поклати глава. Джордан беше толкова странна и й се струваше толкова чужда. Когато бяха малки, я следваше навсякъде като изгубено кученце и непрестанно се питаше защо и тя няма къдрава коса като Блис, гладка кожа като Блис и сини очи като Блис. Преди бяха приятелки, но през последната година нещата много се промениха. Джордан стана потайна и стеснителна в присъствието на сестра си. От цяла вечност не я беше молила да й сплете косата.
- Бях в „Блок 122“ - частния клуб, в който ходят звездите. Имаше статия за него в „Ю Ес Уийкли“ миналата седмица. Защо питаш? Кой се интересува?
Блис седеше на леглото си на принцеса, а около нея бяха разпилени документите от Комитета. Като за благотворителна организация имаше твърде много формуляри за попълване, включително заявление, с което се ангажираше да присъства на двучасовите сбирки всеки понеделник вечер.
-Това е мястото, където е умряла, нали? - попита Джордан мрачно.
- Да - кимна Блис, без да вдига поглед.
- Ти знаеш кой го е направил. Била си там.
- Какво искаш да кажеш? - попита Блис и остави листовете.
- Че знаеш - отвърна сестра й.
- Всъщност нямам никаква идея за какво говориш. Било с свръхдоза. А сега изчезвай, грозничке - каза Блис и метна една възглавница към вратата.
За какво говореше Джордан? Какво да знае? Защо втората й майка беше толкова разстроена от смъртта на Аги? И защо бе толкова важно да стане член на някаква благотворителна организация?