Прагът на вечността [bg]

Вали отново се поколеба, а Каролин се включи веднага:

— До понеделник ще имаме.

Вали си припомни, че баща му има намерението да го затвори вкъщи за цял месец, обаче реши да не го споменава.

— Благодаря — рече Дани. — Заемате ранната част, от осем и половина. Елате в седем и половина.

Двамата излязоха въодушевени на осветената от лампите улица. Вали нямаше представа какво ще направи по въпроса с баща си, но беше оптимист, че всичко ще се нареди.

Оказа се, че и Каролин живее в Източен Берлин. Взеха автобус и започнаха да обсъждат какво ще изпълнят следващата седмица. Имаше множество песни, които и двамата знаеха.

Слязоха от автобуса и се отправиха към парка. Каролин се свъси и рече:

— Човекът зад нас.

Вали погледна назад. На тридесет-четиридесет метра зад тях имаше мъж с кепе, който вървеше и пушеше.

— Какво за него?

— Не беше ли в Минезенгер?

Мъжът не погледна Вали, макар той да го зяпаше.

— Не мисля така — отвърна Вали. — Харесваш ли „Евърли Брадърс“?

— Да!

Както си вървяха, Вали започна да подрънква „Трябва само да помечтая“ на китарата, която висеше на връв на шията му. Каролин се присъедини с желание. Пяха заедно, докато минаваха през парка. Вали засвири хита на Чък Бери „Отново в САЩ“.

Докато ревяха рефрена „Толкова съм щастлив, че живея в САЩ“, Каролин внезапно спря.

— Шшт!

Вали осъзна, че са стигнали до границата и видя трима Фопо под уличната лампа, които ги гледаха злонамерено.

Млъкна веднага с надеждата да са спрели навреме.

Единият полицай беше сержант. Погледна покрай Вали. Вали проследи погледа му и забеляза, че мъжът с кепето кимва отсечено. Сержантът пристъпи към Вали и Каролин и каза:

— Документите.

Човекът с кепето говореше по радиостанция.

Вали се свъси. Явно Каролин беше права — следили ги бяха.

Хрумна му, че Ханс може да стои зад това.

Възможно ли беше да е толкова дребнав и отмъстителен?

Да, възможно беше.

Сержантът погледна личната карта на Вали и каза:

— Ти си само на петнадесет. Не би трябвало да си навън толкова късно.

Вали си прехапа езика. Нямаше смисъл да спори с полицията.

Сержантът погледна и личната карта на Каролин и каза:

— Ти си на седемнадесет! Какво правиш с това дете?

Това накара Вали да си припомни разправията с баща си и той ядосано подхвърли:

— Не съм дете.

Сержантът не му обърна внимание.

— А би могла да излезеш с мен — каза той на Каролин. — Аз съм истински мъж.

Другите двама полицаи се разсмяха одобрително.

Каролин не отговори, обаче сержантът настояваше:

— Какво ще кажеш?

— Трябва да сте се побъркали — тихо продума Каролин.