И се възправи сянка [bg]

— Как я караш? — попита той лорд-протектора. — Надявам се пътуването ти да е минало гладко?

— Достатъчно гладко. Единственото, за което съжалявам, е, че срещата ни трябва да бъде толкова кратка.

— Да — съгласи се Коя. — Кхосианският съвет сигурно се вълнува къде ли си изчезнал за толкова дълго време далеч от Щита.

При тези думи и двамата се усмихнаха, защото знаеха, че това е истина.

Когато очите им се срещнаха, между тях остана неизказаният въпрос защо Крийд изобщо е тук.

— Все пак е добре, че можем да се срещнем дори за толкова кратко. В каютата на капитана е сервирана храна за нас. Ако искаш, можем да се оттеглим на по-уютно място и да се скрием за малко от този вятър.

В отговор Крийд му хвърли поглед, с който сякаш казваше, че не е свикнал да мисли за личното си удобство. Той погледна към Марш и множеството членове на екипажа (включително и капитана), които все още ги наблюдаваха.

— Твърде стар съм, за да се крия от страх, че ще ме убият, ако това имаш предвид — каза той. — Нека се насладим на свежия въздух, докато разговаряме, и после може да хапнем. — Той направи пауза и погледна Коя, който стоеше приведен, увит плътно в наметалото си, за да се предпази от студа. — Освен ако, разбира се, за теб е по-добре… да влезем вътре.

— Щом на теб ти е добре тук, и за мен няма проблем, благодаря — отривисто отвърна Коя и учтиво кимна с глава.

Движението, както и всяко друго движение, му причини болка. Дори на тази сравнително млада възраст костите на Коя страдаха от старчески артрит.

— Моля те, поне ми позволи да те почерпя с чий, докато разговаряме.

Крийд на драго сърце прие предложението. Няколко минути по-късно момчето, което помагаше в камбуза на кораба, стоеше пред Марш с две кожени чаши чий, от които се надигаше пара. Младежът беше застанал с отворена уста, наблюдаваше с любопитство впечатляващата фигура на лорд-протектора и следеше как Марш проверява чия, топвайки гоюм в чашата. От голямата колкото юмрук торбичка се отдели един-единствен филиз, който се потопи в горещата течност. Цветът й остана все така неутрално сивкаво-кафяв. Останал доволен, Марш позволи чашите да бъдат предадени в ръцете, които ги очакваха.

— Как е красивата ти съпруга? — попита Крийд сред надигащата се пара.

— Добре е. Изпраща ти своята благословия.

Колко великодушно от негова страна — помисли си Коя — да пита как е моята жена, докато все още скърби за своята.

— Така и не ми каза как успя да я хванеш. Предполагам, че си я изнудвал, а?

— Не беше нужно. Тя е луда по мен. И аз по нея.

— Любов значи. Боговете да са ви на помощ.