Камъните падат, всички умират [bg]

— Или от лъв — казах аз. — Ще носи главата му като шапка.

— Тук има ли лъвове? — попита Бранди. — И изобщо има ли на този континент?

— Май само в зоологическите градини — отговорих. — Освен ако нямаш предвид планинските лъвове.

— Тео определено може да убие планински лъв — заяви Бранди и се ухили към небето. — Постоянно се проявява като мъжкар.

Изрече мъжкар така, че определено не беше комплимент.

— Чудя се как изобщо хващаш планински лъв — казах и отвъртях капачката на бутилката от Спрайт.

— Аз лично? — отвърна Бранди. — С женски хитрини. Очевидно.

— Рр-рр — изръмжах, макар сърцето ми леко да се разхлопа. Бранди можеше да приложи женските си хитрини върху мен, когато пожелаеше.

— Знам — каза Бранди. — Но Тео? На Тео никога не би му се наложило да прибягва до подобни евтини номера. Сигурна съм, че е скътал цяло ветрило от злодеяния срещу планински лъвове в мъжкарския си ръкав.

— Чудя се в какво се изразява това ветрило от злодеяния — промърморих.

Изведнъж изражението й стана ужасно сериозно.

— Ветрило от злодеяния. Хубаво име за група. Всъщност страхотно име.

— Имаш го — заявих гордо. — Ооо, йе. Заглавие на албума: „Скърцащи гуменки“.

Бранди кимна сериозно.

— Водещ сингъл…

— „Стари забежки“? — предложих.

— Ах, ти! — зарадва се тя и ме бодна с показалец в ръката. — Много те бива. И ти трябва да участваш в измислената ми група. Можеш ли да свириш на нещо?

— На въображаема китара — отговорих.

— Отлично, отлично. Засега имаме теб на въображаема китара, Лорън на измислени барабани и аз — беззвучен вокал. За нула време ще се превърнем в новите Бийтълс — направи знак с длан към мен. — Водка, моля.

Понечих да й я дам, но се спрях навреме.

— Всъщност, днес не можем да разчитаме на Тео. А аз вече съм пил. Това означава, че ти си шофьора. Освен ако не си готова да поемеш вината за потрошаването на колата на Тео.

Бранди направи физиономия.

— Хубаво, но утре ти си шофьора.

— Дадено — отговорих и отпих нова глътка.

Истината беше, че лесно можех да достигна до Бранди и да открадна нейната трезвеност за себе си, тогава можех да шофирам без проблем. Беше изпитан трик, към който бях прибягвал много пъти. Нямаше дори да й се отрази, тъй като ако откраднеш трезвеност от някой трезвен, остава единствено трезвеност. Все пак щеше да е трудно да дам обяснение, поне без да разкрия за себе си повече, отколкото имах желание.

Ето защо продължих да пия, а Бранди ме гледаше все така замечтано и измисляхме още и още имена за измислената група, в която очевидно вече участвах. Когато се върнахме отново в града и открихме Тео вече да чака в закусвалнята, първото, което Бранди му сподели, бяха имената за група, които бяхме измислили. Всичките четиринайсет.

— Аспън измисли поне половината — добави тя и се настани до мен в сепарето. — И все пак най-хубавото беше мое.

— Кое беше най-хубавото? — попита Тео, изглеждайки абсолютно незаинтересован. Сериозно, как Бранди изобщо си бе паднала по човек, който не се интересува от това, което говори тя?