Камъните падат, всички умират [bg]

Тео се замисли за миг. След това сви рамене.

— И без това няма шанс да се съберем. Но слушай, човече. Ако я нараниш… Ще ти размажа физиономията. Разбра ли?

Ако се стигнеше дотам, че да нараня Бранди, с удоволствие бих размазал физиономията си сам.

— Разбрано.

— Супер — а след това ме плесна по рамото. — Отивам да намеря Натали.

Щом той изчезна, постоях малко, загледан в партито. Въздухът беше нагнетен от енергия, отвсякъде миришеше на алкохол и почти всички, без значение дали в басейна или извън него, бяха само по бански.

Едно беше да се съблека по боксерки на езерото, където бяха само приятелите ми, някакви възрастни хора и малки деца и всеки беше в своята лодка и се занимаваше само със своите неща, но нещо в близостта на цялата тази тълпа ме накара да задържа ризата си, където си беше. Ето защо, вместо да последвам примера на Бранди, се огледах за пиячка — и веднага забелязах група хора, скупчени в единия ъгъл на платформата.

Приближих се и видях дълга пейка, отрупана не с бутилки и кутийки, а с грозни оранжеви охладители с надписи: Синьо. Зелено. Жълто. Червено.

Момиче с дълга пола и велурен потник с ресни седеше наведено над Жълтия охладител и пълнеше чаша. Подаде я на чакащо момче, то я надигна и гаврътна половината на една глътка.

— Ще я допълниш ли? — попита.

— Върни се на опашката, Кендрик — отговори момичето. Гласът й ми се стори познат, макар да бях почти сигурен, че не съм я срещал преди. В този момент ми просветна — в мига, в който се обърна към мен и попита:

— Коя е твоята отрова?

Лия.

Косата й не беше пусната, както когато се запознахме преди няколко дни. Беше вдигната в множество рошави възли — бяха поне осем. Освен това с черното червило и кафявия кожен потник, който беше облякла върху тениска, приличаше на някой, който идва директно от Удсток[22]. Или от готик клуб от осемдесетте. Едно от двете.

При всички положения беше притеснително секси. От друга страна, разбира се, вероятно още ме мразеше заради онова.

— О — отвърнах.

— О — повтори тя и присви очи щом ме разпозна. — Кой те покани?

Да. Определено още ме мразеше.

— Ъъ. Натали. Имам предвид, че покани моя приятел Тео. Ти го видя онзи ден и…

— Нати знае ли, че си крадец? — попита Лия.

— Виж, кълна се, че не съм — заговорих. — Аз просто…

Тя се изправи на крака, при което многоцветната й хипи пола се завъртя около тялото й и тя извърна към мен очертаните си с черен молив очи.

— Ти просто какво?

Трябваше бързо да измисля нещо. Нещо, което дори да е глупаво, ще ми позволи да се измъкна от обвиненията в опит за кражба.