Камъните падат, всички умират [bg]

Ах. Списъкът с книги за лятото. Оставаше ми да прочета „Пътешествията на Гъливер“[10] и „Франкенщайн“[11] до септември. Накрая щях да стигна и до тях. Може би.

Вратовръзката погледна списъка. След малко устните й се свиха в огорчена усмивка.

— О, да. „Сбогом на оръжията“. И тя не ми хареса много. Какво ще кажеш за „Разказът на прислужницата“[12]?

Момчето ококори ужасено очи.

— Но това е момичешка книга!

— Да, така е — изрече равно момичето с вратовръзката, а усмивката й стана сурова. — Което означава, че може да се окажеш единственото момче в класа, което я е чело. Ти си Джон, нали? Учиш в гимназия „Три Пийкс“?

Той кимна, изглеждаше все по-тревожен с всеки изминал миг.

— Започваш десети клас през есента?

Той отново кимна.

— Сигурна бях — каза тя. — Имах същия списък преди две години. Господин Смит ни раздели на групи според това кои книги сме прочели и имахме общи проекти за седмицата. Аз бях чела „Разказът на прислужницата“ както и пет други момичета. И едно момче. Само едно. А това означава, че прекара цялата седмица заобиколен от момичета, които, нека ти споделя, бяха много впечатлени, че е чел феминистка класика.

Момчето изглежда се заинтригува, но майката изгледа Вратовръзката с подозрение.

— Не съм убедена, че това е най-добрата причина за избор на книга…

— Но не е и най-лошата — отвърна Вратовръзката.

Майката се поколеба. Облиза устни.

— Вероятно в списъка има нещо… ами… привлекателно за момчета?

Вратовръзката присви очи; буквално усещах как въздухът в помещението се нагнетява.

— Привлекателно за момчета — повтори безизразно тя. — Какво точно имате предвид? Книги написани от мъже? За мъже? Без никакви жени, с изключение на плоски образи, които съществуват единствено заради любовните интереси на мъжете? Това ли имате предвид?

От мястото си край рафта, определен за Местни забележителности, Бранди беше вперила поглед във Вратовръзката вместо в книгата си. Забеляза, че я гледам и си разменихме погледи с вдигнати вежди, а значението беше съвсем ясно: Мацката с вратовръзката беше страхотна.

Жената буквално зяпна с уста и за миг се зачудих дали ще обвини Вратовръзката, че се държи грубо, или ще поиска да разговаря с управителя. Но преди още да е имала възможност да каже нещо, момчето заговори.

— Хм. Май ще прочета „Разказът на прислужницата“.

Агресивното отношение на Вратовръзката изчезна като мираж и тя се ухили на момчето.

— Добър избор — тя извади книга от витрината с препоръчителна литература за лятото. Момчето я взе. Вратовръзката отново погледна списъка. — С това приключваме с модерната класика. Какво следва? А, добрият стар списък с европейска класика. Ела с мен.