Медея и нейните деца [bg]

Момчето възприе новото си състояние като една от безбройните болести, за които с такава гордост говореше майка му, и пригоди ширит от фуста на майка си да притиска опърничавия орган, за да не му се пречка. Междувременно две други забележими части на тялото му — ушите и носът — започнаха неукротимия си растеж. Миловидното дете се превърна в нещо нескопосано с кръгли и леко надвиснали вежди и дълъг подвижен нос. Кльощавината му същевременно доби ново качество — където и да седнеше, имаше чувството, че седи на два остри камъка. Сивият раиран панталон на покойния му баща му висеше като на градинско плашило — тогава му лепнаха прякора „Самоня празните гащи“.

Караше четиринайсет, когато скоро след бар мицва12, празненство, което за него се ознаменува само с факта, че в прочита на задължителните текстове направи пет пъти повече грешки от останалите пет момчета от бедни семейства, също обучавани на обществени начала в синагогата, подир изтощително-уклончива кореспонденция на майка му с по-големия брат на покойния му баща беше пратен най-накрая в Одеса, където започна трудовата си дейност като канцеларско момче за всичко с безброй неопределени задължения.

Длъжността не му оставяше почти никакво свободно време, но той все пак успя да прихване от остарялото още тогава еврейско образование благодарение на бащиния си брат Ефраим. Еврейски самоук интелигент, той въпреки всички очевидности се надяваше, че доброто образование може да реши всички болни въпроси в света, включително и недоразумение като антисемитизма.

Самоня не остана много време под благородното, но твърде избеляло знаме на еврейската просвета, и за голямо огорчение на чичо си се прехвърли в съседния лагер на ционизма, който слагаше кръст на евреина, издигнал образованието си до нивото на другите цивилизовани народи, и напротив, залагаше на натуралния евреин, взел простото и опасно решение отново да сади градините си в земите Ханаански.

Братовчедът на Самоня вече беше заминал за Палестина, живееше в никому неизвестния Еин Геди, занимаваше се със селско стопанство и канеше Самуил с редки възторжени писма.

Въпреки недоволството на канцеларския си чичо Самоня записа еврейски селскостопански курс за изселници. Обучението му отнемаше много от работното време, чичо му недоволстваше, намали двойно никога неизплащаната му заплата, но жената на чичо му, леля Геничка, беше истинска еврейска жена и си беше наумила да го ожени за презрялата си племенница с лека вродена луксация на тазобедрената става.