Медея и нейните деца [bg]

Машиният син, петгодишният Алик, и Никината по-малка дъщеря Лиза също се прегръщаха, инсценирайки бурна радост, макар че от вчера бяха неразделни, защото всички пренощуваха у Ника на „Зубовска“. Децата бяха почти връстници, обичаха се, така да се каже, по рождение и разсмиваха всички с постоянно възпроизвежданите възрастни взаимоотношения: женско кокетство — и ревност, петльовска напереност.

— Cousinage dangereux voisinage11 — за кой ли път рече Медея, загледана в децата.

— Аз ще те целуна, все едно сега се виждаме — дърпаше Алик момиченцето, а Лизочка се назлъндисваше и се мъчеше да измисли при какво условие би била съгласна.

— Не, първо… отначало искам… да видя кученцето!

Двама от присъстващите само си кимнаха — Артьом и Катя. Някога и те се обичаха безкрайно като Лиза и Алик, но преди няколко години нещата се разсъхнаха. Катя много порасна, подмишниците й се окосмиха — тя веднага започна да ги бръсне, гърдичките й набъбнаха и макар и малки, си бяха истински, и помежду им зейна пропастта на половото съзряване.

Артьом, засегнат вдън душа от миналогодишното си отлъчване, което с нищо не беше заслужил, макар да бе чакал Катя до изнемога, от чувство за самозащита се извърна и взе да рови бледокафявата пръст с върха на обувката.

Изключена преди година от балетното училище на Болшой театър поради пълна безперспективност, Катя беше запазила всичките си маниери на професионална балерина, на които Ника постоянно се присмиваше, тайно горда с чудесната й стойка: „Брадичката нагоре, раменете надолу, гърдите напред, коремът прибран, стъпалата отворени.“

Точно в тази позиция беше застинала Катя, предоставяйки на всички желаещи възможността да се насладят на красотата на балетното изкуство, на което тя все още се явяваше представителка.

— Медея, погледни нашите младежи! — докосна рамото на леля си Маша.

Алик беше измъкнал от колибката на Медеината кучка Нюкта, дълга и късокрака, същото такова издължено пале, Лиза вече го гушкаше, а момченцето побутваше кутрето, за да се добере до обещаната й бузка.

Всички се засмяха. Георгий вдигна два куфара, Артьом гърбом към Катя взе кашона с провизиите, а Катя с няколко подскока се спусна надолу и се спря на осветено място между кухнята и къщата, прекрасна и недостижима като принцеса, и Артьом усети неизпитвана досега сърдечна болка. Той беше първият наранен от тази подранила пролет.

А на Нора пак се падна ролята на съгледвач. Танечка вече спеше следобеден сън. Нито картофи, нито копър не беше й донесъл този красив мъж, който приличаше — вече се беше сетила — не на римски легионер, а на Одисей. Но докато миеше чиниите в задния двор на леля Ада, тя видя как дойде такси и висока рижа жена с грубомалинова рокля запрегръща старицата, а наоколо подскачат много деца, и внезапно дъхът й спря от завист към тези хора, които така се радват един на друг и така празнуват срещата си.

Още една кола пристигна подир два часа, но този път спря пред къщата на семейство Кравчук. Нора дръпна крайчеца на бродираната завеса и видя, че след като един глас попита за собствениците, от лятната кухня изскочи първо Ада, а след нея и мъжът й, който си бършеше мазната уста с почерняла шофьорска ръка.