Брит-Мари беше тук [bg]

Брит-Мари поклаща измъчено глава и забелязва червените петна по сакото си.

– Кървя ли? – възкликва тя и се надига изплашено.

Би било ужасно неприятно, ако остави петна кръв по Нечий под, независимо дали е измит или не.

– Не! Не! Нищо такова. Може да ти излезе цицина от изстрела, но това е просто доматен сос, знаеш – извиква Някоя и опитва да избърше сакото на Брит-Мари със салфетка.

Брит-Мари забелязва, че Някоя седи в инвалидна количка. Трудно е да не се забележи такова нещо. Освен това Някоя изглежда пияна. Наблюдението на Брит-Мари се основава на това, че Някоя мирише на водка и не може да се прицели със салфетката, на нищо друго. Брит-Мари няма предразсъдъци.

– Чаках те да спреш да бъдеш толкова мъртва. През това време огладнях, знаеш, така че реших да обядвам – ухилва се Някоя и се пресяга към една полуизядена пица, оставена върху стол.

– Да обядвате? По това време на деня? – измърморва Брит-Мари, защото още няма дори единайсет часа.

– Гладна ли си? Има пица! – предлага Някоя.

Едва сега казаното преди малко попива в съзнанието на Брит-Мари.

– Какво имате предвид с цицина от „изстрела“? Да не са СТРЕЛЯЛИ по мен? – избухва тя и започва да опипва черепа си, все едно търси дупки.

– Дадада. С футболна топка, в главата, сещаш се – кима Някоя и разсипва водка върху пицата.

Брит-Мари изглежда така, сякаш може би би предпочела пистолет пред футболна топка. В представите ѝ пистолетите не са толкова мръсни, колкото топките.

Някоя, която изглежда на около четирийсет години, ѝ помага да стане с помощта на внезапно появилото се до тях момиче, което изглежда на четиринайсет. Някоя има най-лошата прическа, която Брит-Мари е виждала през живота си. Все едно се е сресала с изплашено до смърт животно. Фризурата на детето е по-приемлива, но дънките му са скъсани при бедрата. Така е модерно, разбира се.

Някоя се засмива нехайно.

– Хлапета, знаеш. Проклет футбол. Но не се ядосвай, не се целеха в теб!

Брит-Мари опипва подутината на челото си.

– Лицето ми мръсно ли е? – пита тя едновременно тревожно и обвинително.

Някоя поклаща глава и насочва количката обратно към пицата си. Погледът на Брит-Мари попада засрамено върху двама мъже с бради и шапки, които седят на маса в ъгъла, обградени от чаши за кафе и вечерни вестници. Струва ѝ се доста неприятно да лежи в безсъзнание пред хората, докато те си пият кафето, но мъжете не ѝ обръщат внимание.

– Припадна само малко – казва Някоя безгрижно, като набляга на „малко“, а не на „припадна“, след което минава покрай нея с количката, докато части от пицата се насочват рязко от устата към пуловера ѝ.