Хари Потър и огненият бокал

— Можеше да имаме и друг ангажимент!

— Сигурно си мислят, че като закъснеят, ще ги поканим на вечеря.

— И дума да не става! — отсече вуйчо Върнън и Хари го чу как се изправя и започва да крачи из всекидневната. — Да го взимат и да си тръгват, без да се мотаят. Така де… ако изобщо дойдат. Вероятно са объркали деня. Мен ако питаш, такива като тях не зачитат точността кой знае колко. Или е това, или карат някой евтин боклук, който се е…

ТРРРРЯАААААС!

Хари подскочи. Зад вратата на всекидневната се разнесоха виковете на тримата му родственици, изпаднали в паника и мятащи се из стаята. В следващия момент Дъдли излетя във вестибюла, а по лицето му бе изписан ужас.

— Какво стана? — попита Хари. — Какво се случи?

Но Дъдли сякаш беше онемял. Здраво притиснал с ръце задницата си, той с пълна скорост се заклати като патица към кухнята, а Хари се втурна към всекидневната.

Силно тропане и дращене се носеха откъм вече закованата с дъски камина на семейство Дърсли, пред която светеше електрическо огнище.

— Какво е това? — задъхваше се леля Петуния, прилепила гръб към стената и взираща се с ужас в огнището. — Какво става, Върнън?

Но догадките се изясниха след секунда. Откъм вътрешността на закованата камина се чуха гласове:

— Ох! Фред, не… върни се, върни се, станала е грешка… кажи на Джордж да не… ОХ! Джордж, недей, тук няма откъде… бързо се върни и кажи на Рон…

— Може би Хари ще ни чуе, татко… Може би ще успее да ни пусне да излезем…

Чу се силно блъскане с юмруци по дъските зад електрическото огнище.

— Хари, Хари, чуваш ли ни?

Семейство Дърсли се хвърлиха към Хари като двойка хищници.

— Какво е това? — изръмжа вуйчо Върнън. — Какво става?

— Те… те са тръгнали насам с летежна пудра — разясни Хари, потискайки неудържимото си желание да се разсмее. — Те могат да се придвижват с пламъците… само че вие сте затворили камината… Почакайте…

Той се доближи до камината и извика през дъските:

— Господин Уизли, чувате ли ме?

Блъскането спря. Някой в комина се провикна: „Шшшт!“

— Господин Уизли, аз съм Хари… Камината е закована. Не можете да минете оттук.

— Ех, да му се не види! — чу се гласът на Артър Уизли. — Защо им е трябвало да я затварят?

— Имат си електрическо огнище — обясни Хари.

— Така ли? — развълнувано попита гласът. — Еклектрическо ли каза? Има ли си щепсел? Страхотно, трябва да го видя… чакай да помислим… Ох, Рон!

Гласът на Рон се присъедини към останалите.

— Защо сме тук? Нещо не е наред ли?

— А, нищо подобно, Рон — подигравателно се обади Фред. — Точно това е мястото, където искахме да стигнем.

— Няма що, страхотно прекарване! — отбеляза Джордж, но гласът му звучеше приглушено, сякаш някой го бе затиснал до стената.