Жадувам за твоите ласки
- Автор: Върни Джойс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Венков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жадувам за твоите ласки». Краткое содержание книги:
— Нямам такова намерение, мис Донели.
Тъмните му очи отразяваха Светлината от арматурното табло.
— Бъдете напълно спокойна — няма да ви докосна. Само ви каня на вечеря. Вярвате ли ми?
Кейт се облегна назад, докато колата набираше скорост в тъмнината. Бе решила да избягва близостта на този мъж… Какво да предприеме? Да повярва ли на обещанието му?
— Честна дума?
— Да. Давам ви честната си дума. Освен това искам да разговаряме служебно. Съгласна ли сте?
Тя се озадачи:
— Преди малко ме упреквахте, че мисля само за работа…
— Ето, сега пък вие разобличихте мен, работодателя кожодер — засмя се той.
Смехът му бе така заразителен, че Кейт не устоя. Изведнъж й хрумна нещо:
— А гостите ви… Знаят ли къде сте? Какво ще си помислят?
— Не знаят. Просто се измъкнах, без да ме видят. Приемете извиненията ми за онова, което се случи миналата седмица. Не беше достойно от моя страна. Съжалявам! Противно на очакванията ми, Хенри Уйклоу си е държал езика зад зъбите.
Кейт можеше вече да си отдъхне.
— Приемам извиненията ви, ако държите още на честната си дума и моля без изненади…
— Ще ми позволите ли само една малка изненада? — помоли Тед, когато на един кръстопът колата се отклони вдясно и започна да се изкачва по хълма.
Меката светлина на фаровете очерта силуета на замък, чиито кули бяха обрасли с бръшлян. Типичен ирландски замък.
— Надявам се, че отговаря на вашия вкус. Замъкът хотел разполага с първокласна кухня — добави той.
Влязоха в двор, застлан с плочи. На паркинга се виждаха луксозни лимузини и спортни коли. Лотосът спря близо до входа. Портиер в ливрея се приближи с отмерени крачки и отвори вратата на Кейт, а мистър О’Мейли предаде ключа от автомобила на един младеж.
„Дано не изчезне с нея“ — помисли си Кейт.
Двамата влязоха под ръка в огромния хотел, обзаведен във викториански стил. Разкошът, разкрил се пред очите на Кейт, надмина очакванията й. Целият салон беше облицован с мрамор. Свещи в сребърни канделабри, тежък плюш, канапета с брокат и тапицирани с коприна столове — великолепие от миналите векове — я накара да затаи дъх.
— Май трябваше да се преоблека? — подхвърли нервно тя, усещайки, че посетителите наоколо я наблюдават.
Тед погледна плътно прилепналите й дънки:
— Не се безпокой — утеши я той, възвръщайки самочувствието й. — Това е хотел, където гостите идват след риболов или поход, а това предполага по-свободно облекло. Едва ли някой ще предпочете да носи цял ден бяла риза с колосана яка.
Ресторантът приличаше на море от светлини. Скоро Кейт се развесели. Откъде ли идваше това настроение? Вечерта й се струваше като предварителен подарък за рожден ден.
— Знаете ли, това е най-щастливият ми миг, откакто… — запъна се тя.
Тед вдигна вежди в очакване на следващите й думи.
— Няма ли да се доизкажете?
— Откакто съм в Дъблин…
— Мисля, че щяхте да кажете нещо друго.
Действително, Кейт искаше да продължи: „… откакто ми показахте околностите на Дъблин“.
С тъга си спомни за онова време … телеграмата от Майкъл, радостта от срещата, посрещането. Едва, когато той й съобщи за предстоящия си развод, тя почувства истинска радост, но не за дълго…
— Забравете думите ми. Да не си проваляме вечерта. Искахте да говорим служебно… — подхвана Кейт, мислейки, че околните ги вземат за влюбена двойка и закри лице с картата за меню.
Внезапно очите й се насълзиха. Стори й се абсурдно, дори смешно.
„Защо пък не — ако Тед не ми е шеф и не беше сгоден, ако ги нямаше Мойра и Майкъл, ако…“ — разсъждаваше тя, но гласът на келнера прекъсна мислите и.
— Едно сухо мартини, Дан! — поръча Тед.
Кейт разбра, че тук го познават, но бе доволна — особено след случая с Хенри, че не се държеше с нея като с метреса.
Това бе служебна покана за вечеря и не вършеха нищо потайно или нередно. Все пак тя остана нащрек, за да избегне евентуални неприятности.
— И за мен! — допълни тя.
— Не предпочитате ли вино пред мартини?
— Скоро ставам на двадесет и две. Не се безпокойте, няма да падна веднага от стола.
— Страхувам се, че трябва да сте трезва. Предстои ни сериозен разговор. Но както желаете. Моля, донесете мартини и за двамата.
— Дадено, сър!
— А какво предпочитате за вечеря?
Кейт погледна менюто:
— Блини с хайвер и сьомга.
— Обичате ли риба?
— Да. Защо питате?
— Препоръчвам ви един местен специалитет — печен фазан.
— Тогава поръчайте, ще го опитам.
— Вие сте жена, която знае какво иска. Добре, мадмоазел. Ще поръчам и бяло вино — сладко или сухо?
— Изберете вие. Обичам приятните изненади. Впрочем, откакто съм тук, вие постоянно ме изненадвате — отбеляза тя.