История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Парите не съществуват в условия на културен или социален вакуум. Те не са някакъв безличен, бездушен предмет, а общопризната социална институция. За да играе пълноценно ролята на пари, даден материал трябва да съществува като нещо повече от предмет; той има нужда от точно определена социална и културна система. Едва след като такава система бъде изградена и започне да функционира, най-различни предмети могат да служат като пари. Понякога тяхната употреба зависи повече от политическото устройство и скалата на ценностите и престижа на дадена общност, а не толкова от икономическата сфера и конкретния поминък. С наречените за разменно средство ценни предмети хората купуват титли, отбелязват раждания и смърт, договарят женитби, присвояват магьоснически права или обредно значими ритуални песни. По-рядко с тях се придобиват земи, добитък и други крупни обекти с практическа стойност, но дори тези размени най-често се явяват част от политически или брачни договори, а не същински търговски трансакции.
Наред с храната човекът винаги е ценял метала като една от най-популярните стоки, служещи за обмяна. От всички вещества, използвани за изработка на пари, металът е с най-голяма практическа приложимост, тъй като запазва стойността си по-дълго време и на по-голямо разстояние от мястото, където е пуснат в обръщение. Металът, така да се каже, представлява траен стойностен еквивалент. Тъй като може да се насече на по-големи или по-дребни късове, той е удобно средство за размяна. Не е обемист като дървесните трупи, използвани от древните жители на Хондурас, нито неудобен за носене като торбите с царевица в някогашна Гватемала. За разлика от хранителните стоки, които, веднъж употребени по предназначение, просто изчезват, металът може във всеки момент да се превърне в нещо полезно, при което не губи стойността си. Един ден парче метал може да бъде накит или връх на копие, на следващия ден — разменна монета.
Хора от най-различни географски ширини — от Скандинавия до Екваториална Африка — са използвали като пари определени предмети със стандартна форма и големина, изработени от метал. Племената в Судан например изработвали мотиките си от желязо, докато мотиките на китайците били от бронз — метал, който се използвал в древен Китай и за изработка на миниатюрни ножове. Древните египтяни правели своите сечива от мед, докато бронзът бил предпочитаният материал и на жителите на Южна Европа. В Бирма за същите цели се ползвало олово, а в Малайзия — калай, какъвто се намира в изобилие по онези места.
В Западна Африка съществувал особен вид валута, наречена манила, състояща се от медни халки. В Либерия и други части на африканския континент се използвали дълги железни ленти, сплеснати от двете страни и познати като „пенитата на киси“ по името на племето, което ги изработвало. Племената в днешно Конго използвали месингови пръчки, докато в Източна Африка много племена изработвали метални предмети с различна форма, които се употребявали само в рамките на тяхната общност. Членовете на дадено племе се разпознавали по формата на металните си пари също така сигурно, както и по езика, на който говорели.
С развитието на техниката се усложнявала формата на предметите, използвани като разменно средство; появили се и нови метали и сплави. Най-голяма стойност от всички познати метали придобило златото. Дори днес, когато златото има сравнително тясно поле на практическо приложение, освен за украса или като специален материал в някои високи технологии, то запазва притегателната си сила за хората по цял свят. Макар да му липсва практическа приложимост, през цялата история на цивилизацията златото представлява желан обект за докосване, носене като накит, игра, талисман — най-общо казано, за притежание. За разлика от медта, която позеленява с времето, от желязото, което ръждясва, или от среброто, което се патинира, чистото злато запазва цвета и блясъка си за вечни времена.
Много общества по света придават на среброто и златото магическа или божествена сила. За някои народи списъкът на веществата с божествен произход включва и други скъпоценности — копринени платове за индусите, вълна от лама за жителите на Перу, зехтин за племената на Юдея, масло за народите на Тибет. Едно е безспорно: за почти всички народи през почти цялата история на цивилизацията златото и среброто са притежавали магически свойства, били са свещени. В почти всички езически култури боговете се радват повече на жертвоприношения в злато и сребро, отколкото на цветя, храна, животни, дори хора.