Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Дъглас се присъедини към смеха й.
— Идеята е чудесна. Как не ми хрумна по-рано…
Сега беше ред на Морган да се почувства като глупак. През цялото време беше готов да я заплашва и да й забранява да говори — дори да я отвлече, а сега стана ясно, че всичко е било само каприз на съдбата.
— Моля да ме извините, че смутих празника ви — изрече тържествено той и направи галантен поклон. — По всичко личи, че и двамата сме направили грешни заключения.
— Бих се осмелила да кажа, че при Серенити това се случва често — намеси се малко нетактично сестра й.
Морган сложи ръкавиците си и отново се поклони.
— Позволете да ви пожелая хубав рожден ден, мис Джеймс. Няма да отнемам повече от времето ви.
Тайнственият гост напусна библиотеката и ги остави сами. Серенити не беше в състояние да откъсне поглед от вратата. Той си бе отишъл.
Обзе я странно усещане. Нещо дълбоко в нея й нашепваше, че току-що е предизвикала съдбата.
— И аз ще тръгвам — рече Дъглас и последва Морган.
Серенити не се помръдна, не каза нищо. Сърцето й биеше все по-силно. Нейният пират си бе отишъл и тя знаеше, че няма да го види никога вече. Нито да научи името му.
Но какво значение имаше това? Между тях не можеше да има нищо. Красиви мъже като него не даряваха с вниманието си жени като нея. Красиви мъже като него търсеха компанията на красиви девойки като Хонър и Хедър.
— Каква странна история — заговори възбудено Хонър и прекъсна мислите на сестра си. — Кой би помислил, че такъв мъж е дошъл при теб, за да му кажеш кой ти е дал информация за статията. Какво ли го е накарало да издири къде живеем и да дойде тук точно на рождения ти ден?
— Какво? — попита стреснато Серенити. Сестра й беше задала най-точния въпрос. Мислите й се завъртяха без посока.
— Исках да кажа, кой би помислил, че такъв мъж…
— Да, кой…
Хонър отстъпи крачка назад.
— Серенити, в очите ти пак се появи онзи израз.
— Кой? — попита предизвикателно Серенити и сложи ръце на хълбоците си.
— Нали знаеш как го наричам? „Мислиш за нещо, за което не бива да мислиш.“
Серенити се отпусна и дори се усмихна леко. После вдигна пръст към брадичката си и се замисли.
— Кажи ми, Хонър, защо, според теб, мъж като него ще преследва жена като мен?
— За да разбере кой ти е дал информация за статията.
— Да, но защо иска да разбере?
— Може би защото иска да се запознае с Морския вълк?
— Или защото самият той е Морския вълк.
3
— Кой бил той? — прошепна Хонър с широко отворени очи.
— Не виждаш ли връзката? — попита възбудено Серенити. Изведнъж бе осъзнала дълбокото значение на случилото се днес. — Това е единственото смислено обяснение. Днес следобед в печатницата беше толкова ядосан, толкова обвинителен… смяташе, че го познавам. Да, да, той е Морския вълк! Затова го е страх, че ще издам самоличността му.
Хонър изкриви лице в подигравателна гримаса.
— Пак вадиш прибързани заключения, Серенити.
— О, не — отвърна убедено сестра й. — Този път не. Знам, че съм права.
— Каза го и преди, когато беше убедена, че месарят е съучастник на френския шпионин и възнамерява да открадне тайните планове на новото ни правителство…
— Това няма нищо общо.
— А какво ще кажеш за теорията ти, че вдовицата Пенингтън краде колетите? Или че свещарят мистър Филипс е нает от британското правителство, за да…
— Добре, добре, Хонър — прекъсна я гневно Серенити. — Изясни становището си. Разбрах те.
Хонър сложи ръка на рамото й и нежно я притисна.
— Не искам да съм груба, сестричке, но господ те е надарил с невероятна фантазия. Знаеш, че съм ти дълбоко благодарна за прекрасните истории, които измисляш. Просто искам да не забравяш, че животът никога не е така невероятен като историите ти. Подобни фантастични неща не се случват с нормални хора като нас.
Серенити не й повярва. Знаеше, беше уверена, че невероятни неща се случват и с хора, които живеят съвсем обикновен живот. Нали и Мойсей е бил най-обикновен овчар, когато Господ му е заговорил. Давид е бил скромен пастир и въпреки това се е изправил срещу Голиат.
Да, необикновени неща се случват, повтори си упорито Серенити. Днес с нея се бе случило нещо необикновено.
Нейният пират може би е Морския вълк.
Не, поправи се безмълвно тя. Нейният пират е Морския вълк. И тя ще го докаже!
Часовете минаваха мъчително бавно. Серенити чакаше с нетърпение къщата да се опразни и да утихне. Досега не й беше правило впечатление, че баща й и брат й губят много време в празни приказки, преди да си легнат.