В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Човек може да бъде много силен телом, но слаб духом. Може да бъде силен духом, но слаб телом. Може да бъде силен и духом, и телом, или слаб и с едното, и с другото. Слабостта или силата на тялото е временна, но слабостта или силата на духа преминават, отслабвайки или усилвайки се, от живот в живот. При овладяването им немощите на тялото се подчиняват на волята и нямат възможност да господстват над живота на духа. Целта на еволюцията е да създаде съвършено физическо тяло, като обвивка на духа и да достигне възможната степен на съвършенство на духа. Еволюцията на физическата обвивка се състои в нейното разреждане и изтъняване. Паралелно с еволюцията на планетата и изтъняването на нейната материя, ще изтънява и плътното тяло на човека. Астралът с висока плътност ще бъде новата обвивка на духа, на мястото на физическото тяло. В седмата раса на седмия кръг човешките тела и тялото на Планетата ще достигнат степента на тънкост или разреденост на Невидимия свят. Съществуват много населени светове, невидими за физическото око, с различна степен на разреденост и там, където за окото е празно пространство, там кипи съответният живот, недостъпен за наблюдение с обикновените чувства. Много обиталища има в Космоса за човека. Видимият свят е само една безкрайно малка част от Невидимите светове. Видимата Вселена е само един разрез в една плоскост на безкрайните светове на другите измерения. Да, материята е вечна; да, количеството й е неизменно; да, една форма на енергия преминава в друга, но трансформацията на един вид материя в друг по скалата на огненост, в насока към Материя Матрикс, почти безпределно разширява нейните градации, а също и възможности. Областта на материята се смята за сравнително изучена от науката, но това е най-дълбоко заблуждение. Тайната на материята е толкова дълбока и огромна, както и тайната на човека, и тя се разкрива и разгръща крачка по крачка, стъпало по стъпало пред познаващият я дух, по безкрайният път към безпределното. Духът и материята са само двата полюса на едно и също Нещо: познаваемото и Познаващият, творимото и Творецът, изменящото се и Свидетелят на тези изменения, като едното без другото не може да се прояви. Духът без материя, макар и най-тънката, е нищо. И понеже духът е Огън, материята без Огън, без своята огнена същност, също е нищо. (4.338)