Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Но истинският смисъл на алхимията не е в това, нали?
— Точно така. Това преобразяване на металите е само пример за вътрешното преобразяване, за това как живият човек от обикновено състояние преминава в състояние на величие, на недосегаемост. Това преобразяване се изразява и чрез символиката на половия съюз, при който се ражда ново тяло — живот, който не съществува като такъв у нито един от двамата родители, от които произхожда. Но в тази полова практика няма само символика, а също реално използване на сексуалността като метод за преобразяване. „Шифърът на Леонардо“ намеква за тона, но по доста прозаичен начин. Тази алхимическа традиция присъства изцяло в това, което наричаме западна традиция, тоест във всички езотерични теории, които са се разпространявали на Запад успоредно с християнството, а също са намирали убежище и вътре в самите християнски институции. Няколко папи, като първият папа от Авиньон4, както и някои папи от Възраждането, са били страстни алхимици или херметици, както ги наричали навремето, по аналогия с корпус скриптурал, приписван на „Тот“5 или Хермес Трисмегист — гръко-египетския бог, за когото се твърди, че е предал това познание на хората. На Запад, по заповед на Козимо де Медичи — основател на флорентинската Неоплатоническа академия, „Корпус Херметикум“ е преведен с предимство, преди основната част от творбите на Платон, макар че последните заемат в тайната традиция онова централно място, което им се полага и в официалната философия.
— Но защо алхимическите трактати са толкова неразбираеми? Опитах се да прочета някои от тях, без да успея да схвана и най-малкия логичен смисъл. Само отделни пасажи имат някакъв смисъл.
— Защото разбирането на даден алхимически ръкопис съответства на достигнатата степен лична трансформация. Новопосветеният трябва да дешифрира неуморно, докато воалът на невежеството се скъса. „За да посетиш градините на спомена, се казва в учението, трябва да чукаш на същата врата до износване на пръстите.“
— Значи според вас Граалът действително съществува и има същия смисъл като Философския камък. Това ме изумява, мислех, че става дума за легенда. Можете ли да ми кажете нещо повече? Имате вид на човек, който знае всичко.
— Уверявам ви, че не знам нищо. Аз съм точно като вас.
— След като Граалът според вас не е Мария Магдалина, както твърди Дан Браун, кажете ми какво представлява.
— Граалът символизира под материална форма безкрайния потенциал на човешката природа. По много свои признаци той е дълбоко свързан с алхимичния процес.
Люсиен се спря и се обърна към мен.
— За нещастие не мога да ви кажа повече. Важно е сам да откриете остатъка от тази история.
След това ме погледна въпросително и очевидно беше любопитен да получи моя отговор.
— Проявявате ли интерес?
— Да, без съмнение. Цялата тази история е изумителна.
— Посветените по традиция поставят загадки, кодирани съобщения, за да ви ориентират. Не се учудвайте, ако срещнете известни трудности.
Люсиен Совал изчезна от живота ми толкова бързо, колкото се беше появил. Цялата му личност беше не по-малко загадъчна, отколкото подадената информация, но във всеки случай твърде далеч от представата, която имах за един алхимик.
Париж, 11 юни
Люсиен удържа на думата си. Тази сутрин получих писмо, написано със същия закръглен почерк. Съдържанието му беше не по-дълго от първото, но далеч по-загадъчно:
Италиански банкер, близък до Йордан,
ще ти даде изделието, което те води до
божествения.
Светецът, носещ главата си, огрява твоя път,
ще достигнеш до Съкровището, тъй ценно за
човечеството.
Дълго време обръщах листа на всички посоки, питайки се какво бих могъл да извлека от това послание. Основният ми проблем беше прост: за разлика от двамата герои на „Шифърът на Леонардо“, винаги съм бил много слаб в разгадаването на ребуси и други потайности; нямах никакъв шанс да се справя със задачата сам. Самата идея да се захвана с тази мистериозна записка ме ужасяваше. От друга страна, бях възбуден от идеята, че най-сетне разполагам с нещо конкретно, което можеше да ми послужи за насока. Идеята, че с издирването на този ръкопис целя да обогатя своята дисертация с допълнителна и изключителна информация, отстъпваше на заден план. Имах чувството, че живея по-интересно и активно.
След кратко колебание реших да се обърна към брат си. Юго от години беше обладан от шифрите и кодовете; тази негова страст беше и една от многобройните теми, по които интересите ни се различаваха. Но знаех, че ще ми окаже цялата помощ и подкрепа, на които е способен.
4
Седалище на седем папи между 1348 и 1377 г. — Бел.прев.
5
Тот — така гърците наричали египетския бог, изобразяван с човешко тяло и глава на ибис или павиан, считан за бог на знанието, откривател на писмеността и езиците. Той съответства на Хермес в гръцката митология. — Бел.прев.