Съкровището на Аптор
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на Аптор». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, приятелю — засмя се Гео. — Но не мога да заспя само заради сделката. Просто трябва да „крещиш“ високо и да ми отговориш на няколко преки въпроса. И то без да се притесняваш, че твоите отговори могат да ми навлекат беля. Първо, през чии очи гледахме снощи? На Капитана?
Снейк поклати глава.
— На Старши-помощника?
Снейк кимна.
— Така си и мислех. И той искаше да убие… Почакай малко — каза Гео. — Може ли Старши-помощникът да чете мисли? И затова ли не споделяш всичко с нас?
Снейк сви рамене.
— Хайде — подкани го Гео. — Викай силно и обяснявай.
— Не… знам… — Снейк мислеше сякаш на висок глас — …виждам каквото… вижда… той… чувам… каквото… чува… той… но не чувам… мисли…
— Ясно. Слушай сега, забрави, че той може да чете мисли, и ми кажи. Той ли уби моряка на койката, където трябваше да спиш ти?
Снейк остана неподвижен около минута. После кимна.
— Смяташ ли, че е искал да убие теб?
Снейк кимна отново.
— И още нещо. Ти знаеше ли, че убитият тази сутрин на твоята койка е един от двамата, завърнали се от Аптор с Жрицата Арго при последната й експедиция?
Снейк изглеждаше изненадан.
— И че другият е паднал през борда и се е удавил тази сутрин?
Снейк подскочи.
— Какво има?
— Търсих… го… цяла… сутрин… той… не… е… мъртъв… чувам… мисли… слабо… неясно…
— Кой не е мъртъв? — попита Гео. — Кой от двамата?
— Вторият…
— Намери ли го? — попита Гео.
— Не… но… жив… знам…
— Последен въпрос — Гео повдигна висящия на гърдите му камък, — как боравиш с това?
— Мисля… чрез… него — отвърна Снейк.
Гео се намръщи
— Какво искаш да кажеш? Можеш ли да ми обясниш как действува?
— Нямаш… думи… — каза Снейк. — … радио… електричество… диод…
— Радио, електричество, диод? — повтори Гео непознатите думи. — Какви са тия неща?
Снейк сви рамене.
На трийсет фута пред тях вратата на каютата на Арго се отвори и забулената Жрица пристъпи навън. Тя ги видя и ръката й бързо се стрелна към шията. После се отпусна надолу. Снейк и Гео стояха неподвижни.
На палубата над каютите Гео различи неясния силует на Старши-помощника, но не можа да разбере дали ги наблюдава или стои с гръб към тях.
Жрицата се обърна и влезе обратно в каютата си.
Старши-помощникът се отдалечи от перилата.
Вечерта Гео докладва на Урс откритията си. Грамадният моряк слушаше объркан.
— Няма ли какво да добавиш? — попита го Гео.
— От работа не ми остана време за нищо — оплака се Урс.
Стояха до перилата, отвъд които мъглата се сгъстяваше, и море и небе се сливаха в непрогледна сивота.
— Хей, четириръчко! — извика внезапно Урс. — Какво зяпаш там?
Снейк гледаше втренчено водата и не отговори.
— Може би слуша нещо — предположи Гео.
— Има по-подходящи неща за подслушване от рибите — каза Урс. — Струва ми се, че Арго е издала изрична заповед вие двамата да не работите. Идват хора. Хайде да отиваме да ядем.
Пред входа на столовата, където се тълпяха моряците, Урс се спря.
— Имам нещо да ви казвам — рече той и посочи скъпоценния камък върху гърдите на Гео. — Занесох моите монети при ковача и го накарах да им сложи верижки, та и аз да се поперча като вас. — Захили се и се запровира сред другите моряци към тесния вход на столовата.
Нощта без сънища отмина бързо. Корабът се измъкна от мъглата. Утрото бе сиво, но ясно. Докато сядаха на закуска, на хоризонта се показа неравна ивица суша. Моряците още се хранеха, когато от люлеенето водата започна да се плиска от каните и да се разлива на тъмни петна по дървената маса.
Горе на палубата моряците се струпаха на перилата. От водата пред тях стърчаха скали като изпочупени зъби. Урс, наконтен с тройната си огърлица, дойде при Снейк и Гео.
— Бре! — възкликна той. — Голяма веселба ще падне, докато се промъкнем.
Изведнъж всички обърнаха глави. Арго, с черен воал, издуван и развяван от бриза, изкачваше стъпалата към палубата. Тя бавно пристъпи сред моряците, които й сториха път. Арго спря, хвана се за едно въже и се взря в тъмния език на сушата отвъд вълните.
Капитанът, който стоеше до щурвала, изкомандува:
— Джорд, разпръсни хората и поеми щурвала.
— Да, сър — отвърна Старши-помощникът. — Ти, ти и ти — на марса! — Той посочи няколко души измежду моряците. — Ти също, и ти. Ей, не чухте ли заповедта?
— Аз ли, сър? — обърна се Гео.
— Да, точно ти, на най-горната рея ей там.
— Не можете да го пращате горе! — викна Урс. — Той никога досега не се е качвал. Морето е твърде бурно като за пръв път! Той дори не знае…
— А теб кой те пита? — тросна се Старши-помощникът.