Съкровището на Аптор
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на Аптор». Краткое содержание книги:
— Урс — каза Гео, — имаш ли представа какво всъщност се случи тази сутрин?
— Може би да, може би не — отвърна Урс. — А ти?
— Спомняш ли си съня?
Раменете на Урс потръпнаха като от студ.
— Да.
— Сякаш гледахме с очите на някой друг.
— Нашият четирирък приятел вижда нещата по доста странен начин, ако имаш предвид него.
— Урс, не са били очите на Снейк. Попитах го малко преди да тръгне да оглежда кораба. Бил е някой друг. Снейк само е получавал образите и ги е препредавал в нашите мозъци. Какво беше последното, което видя?
— Как гледаше към койката на нещастния Уайти.
— А кой би трябвало да спи в койката на нещастния Уайти?
— Снейк?
— Точно така. Смяташ ли, че са убили Уайти вместо Снейк?
— Може. Но как? Защо? И кой?
— Някой, който е искал да убие Снейк. Може би същият човек, който му е отрязал езика преди година и половина.
— Нали решихме, че не знаем кой е бил?
— Някой, когото познаваш, Урс — каза Гео. — Има ли на този кораб човек, с когото си плавал и преди?
— Да не мислиш, че не си отварям очите? Но не видях позната физиономия, с изключение може би на един, дето съм го виждал някъде из кръчмите, но не знам името на никого.
— Напрегни се, Урс! С кого от моряците на този кораб си плавал? — попита настойчиво Гео.
— Джорд! — Урс рязко се обърна. — Имаш предвид Старши-помощника?
— Точно него — отвърна Гео.
— И според теб той се е опитал да убие Снейк? Защо тогава Снейк не ни е казал?
— Защото е решил, че ако научим това, ще си имаме неприятности. И може би е прав.
— Как тъй? — попита Урс.
— Гледай сега, ние знаем, че тази Арго е малко съмнителна. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам. Обаче ако е съмнителен и Старши-помощникът, тогава те двамата навярно са съучастници. Откъде се взе той в каютата на Арго, когато ние бяхме там снощи?
— Може просто да е минавал оттам и да е чул, че се приказва. Ако сме гледали през неговите очи, значи той вижда нещата по доста особен начин.
— Може и той да е Странник като Снейк, който „чува“ нещата по особен начин. А те умеят да се прикриват добре — напомни Гео.
— Сигурно си прав. — Урс се приготви да тръгва. — Е, аз си имам работа и не мога да стоя тук цял ден. Ти мисли, друже, а аз ще те слушам на драго сърце. Ще се видим по-късно. — Той нарами въжето и потъна в мъглата.
Гео се озърна и реши да потърси Снейк. Докато се изкачваше по стълбата към горната палуба, той видя до перилата висока, обвита в мъгла фигура. Спря се за миг и после продължи нагоре.
— Здрасти! — извика той. Капитанът се извърна.
— Добро утро, сър — каза Гео. — Взех ви за Старши-помощника.
Капитанът помълча малко:
— Добро утро. Какво искаш?
— Не исках да ви прекъсвам, ако…
— Няма нищо.
— За колко време ще стигнем до Аптор?
— Още две седмици и половина. Може и по-рано, ако вятърът не се промени.
— Ясно — каза Гео. — Имате ли някаква представа за географията на Аптор, сър?
— Старши-помощникът е единственият човек на борда, който е стъпвал на брега на Аптор и се е върнал жив. Освен Жрицата Арго.
— Старши-помощникът ли, сър? Кога?
— При едно от предишните си плавания претърпял корабокрушение там. Но си направил сал и се отправил в открито море, където за негов късмет бил прибран от случайно минаващ кораб.
— Значи би могъл да бъде водач на Аптор?
— Едва ли — отговори Капитанът. — Той се е заклел повече да не стъпва там. Не се и опитвай да говориш с него на тази тема. Само си представи що за място е, щом като е предпочел смъртната опасност в морето пред битката на сушата. Не, той ще ни преведе през залива до устието на реката, но нищо повече. На борда имахме още двама души, които са били там, и са се върнали. Дванайсет души тръгнаха да придружават Жрицата Арго с лодка. Десетима от тях бяха накълцани на парчета и хвърлени във водата. Оцелелите двама докараха обратно Жрицата. Единият от тях беше морякът Уайти, който умря тази сутрин в кубрика. А преди по-малко от половин час ми доложиха, че другият е паднал през борда от въжетата и се удавил в морето. Това плаване не тръгна добре. Губим хора като монети на комар. А животът е скъп.
— Разбирам — каза Гео. — Благодаря, че ми отделихте време, сър.
— Моля — отвърна Капитанът и му обърна гръб. Гео слезе по стълбата и тръгна бавно по палубата. Някой го докосна по рамото. Той се обърна.
— Снейк, дявол те взел, уплаши ме!
Момчето се смути.
— Не исках да ти крещя, прощавай — каза Гео и сложи ръка на рамото на Снейк. — Е, казвай сега, какво откри? Разменям моите сведения за твоите.
— Спи… — долетя откъм Снейк.