Съкровището на Аптор
- Автор: Дилейни Самуел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровището на Аптор». Краткое содержание книги:
Той премигна и мъчително изрече: „Ти… ти… моля те…“. После отново се разплака. „Какво има?“ — попитах го. Внезапно той започна да се мята, мушна ръка под раздраната риза на гърдите си и я извади свита в юмрук. Протегна го към мен и рече: „Моля те… моля те…“.
Пръстите му се разтвориха и аз видях три златни монети, историята на две от които ми бе до болка позната. Отскочих като опарен: после отново се наведох: „Какво искаш?“
„…Моля те…“ — промълви той, протягайки към мен ръка. „…Убий… Убий ме…“ — и отново се разрида. — „…Толкова боли…“
Изправих се. Отидох до другия край на килията. Върнах се. И счупих врата му на коляното си.
Взех си дължимото. После изядох хляба и изпих остатъка от водата. Легнах да спя. Изнесоха го без въпроси. След два дни, когато пристигна следващата дажба, аз осъзнах, че без хляба и водата бих умрял от глад. Накрая ме пуснаха, защото имаха нужда от мускулите ми, или каквото бе останало от тях. И единственото, за което понякога мисля, единственото, за което си позволявам да мисля, е дали съм заслужил тия монети. Дума да няма, две от тях са си мои. От време на време ги изваждам и ги гледам, и се чудя откъде е взел третата.
Урс бръкна в пазвата си и извади трите златни монети.
— Така и не можах да ги похарча — каза той. Подхвърли ги във въздуха, и докато падаха, ги сграбчи в юмрука си. Изсмя се и повтори: — Така и не можах да ги похарча за нещо.
— Съжалявам — обади се Гео.
Урс вдигна поглед.
— Защо? Това са моите скъпоценни камъни, нали? Може би всеки си има своите. Мислиш, че старият Кет е спечелил третата си монета, като е отрязал езика на нещастния четиръчко, докато съм бил в ареста? Съмнявам се.
— Казах само, че съжалявам.
— Знам — отвърна Урс. — Знам. Знам, че съм срещнал безброй люде в моя мокър, бурен живот; и би могъл да бъде всеки един от тях — въздъхна той. — Ще ми се да знам кой точно. И все пак не мисля, че това е отговорът. — Загриза нокътя на кутрето си и добави през смях: — Надявам се хлапето да не е нервно чак колкото мен, че ще му се наложи да гризе сума ти нокти.
Точно в този момент главите им сякаш се разцепиха.
— Ей! — викна Гео. — Това е Снейк!
— И е в беда! — Урс скочи на пода и хукна по коридора.
Гео го последва.
— Нека мина пръв — избърза Гео. — Знам къде е.
Стигнаха до палубата и се втурнаха покрай каютите.
— Дръпни се! — изкомандва Урс. После се стовари с цялата си тежест върху вратата, която се отвори с трясък.
Арго, застанала зад писалището, се обърна с ръка върху камъка на шията си.
— Какво…
Снейк, който стоеше неподвижно до отсрещната стена, се възползува от това, че тя не го гледаше и с един скок над канапето се озова до Гео, който здраво го подхвана. Една от ръцете на Снейк незабавно се озова на гърдите на Гео, където висеше камъкът.
— Глупци! — изсъска Арго. — Не разбирате ли? Той е шпионин на Аптор!
Настъпи тишина. Арго извика:
— Затворете вратата!
Урс изпълни заповедта. Снейк продължаваше да се държи за Гео, без да изпуска камъка.
— Е, добре — каза тя. — Вече е късно.
— Какво искаш да кажеш? — попита Гео.
— Това, че ако не бяхте нахлули тук, още един шпионин на Аптор щеше да разкрие тайните си, след което щеше да бъде превърнат в пепел. Но сега той има своя камък, а аз — моя. Е, малки крадецо, силите сега са изравнени. — Тя погледна Гео. — Как, мислиш, се е сдобил с камъка така лесно? Откъде е знаел кога ще бъда на брега? О, той е умен, целият разум на Аптор работи за него. Твърде възможно е да ви е внушил, без вие да знаете това, да ни прекъснете точно в този момент.
— Не, той… — започна Урс.
— Минавахме покрай твоята врата — прекъсна го Гео, — чухме шум и сметнахме, че нещо не е наред.
— Вашата загриженост можеше да ни струва живота.
— Ако е шпионин, тогава сигурно знае как да си служи с това нещо — каза Гео. — Позволи ни да го отведем…
— Водете го, където искате! — изсъска Арго. — Вън!
В този миг вратата се отвори.
— Чух гласове, господарке Арго, и помислих, че си в опасност. — Беше Старши-помощникът.
Въплътената богиня пое дълбоко дъх.
— Не съм в опасност — изрече тя със спокоен глас. — Бихте ли ме оставили сама?
— Какво прави тук Снейк? — внезапно попита Джорд, като видя Гео и момчето.
— Казах, оставете ме!
Гео се обърна, мина покрай Джорд и излезе на палубата, следван от Урс. Когато се отдалечиха на десетина метра, той погледна назад и като видя, че Джорд излиза от каютата и тръгва в противоположната посока, пусна Снейк да стъпи на краката си.