Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Добре! Съжалявам. Точно бях говорила с теб по телефона и ти ме беше раздразнил.
— Валери, аз те дразня непрекъснато, така че не използвай това като извинение, че се опитваш да ме стиснеш за гушата.
Тя прояви разум и смени темата.
— Чух, че погребението на Бърт се е превърнало в забавление. Лошото е, че ги е нямало всичките му бивши любовници, за да видят как кучето пикае на ковчега му. — Валери се усмихна със стиснати устни. — Все пак има Бог. И Той пази онези, които са неин образ и подобие.
Дан не искаше да спори с Валери за Бърт, особено пък като знаеше, че е на нестабилна почва. Мъжете харесваха Бърт, но не и жените. Ръцете му бяха прекалено палави, а той винаги беше готов с някоя груба шега или поучително мнение. Това не се приемаше добре от жени като Валери. Не се приемаше кой знае колко добре и от Дан, но Бърт беше шефът, затова Дан си траеше.
— Не беше смешно, Вал! Един човек е умрял, а дъщеря му успя да превърне погребението му в цирк.
— Чувала съм разни истории за нея. Какво представлява?
— Прилича на проститутка от висша класа, но не е толкова умна. Право да ти кажа, не си спомням откога не съм срещал човек, който да ми изглежда толкова безполезен.
— Тя е била любовница на Артуро Флорес години наред. Трябва да има някакви качества за компенсация.
— Като изключим очевидното върху гръдния й кош, нямам представа какво още може да притежава. Няколко пъти Бърт ми говори за нея. Дяволски се притесняваше, като знаеше, че голото тяло на дъщеря му виси по стените на всички големи музеи из страната.
— Флорес беше голям художник. Не мислиш ли, че мнението на Бърт може да е малко провинциално? Спомни си, че говорим за човека, който искаше да окачи златни пискюли на чаталите на момичетата от агитката на Старс.
— Никое от онези момичета не му беше дъщеря. А продажбите на билетите наистина бяха много ниски.
Тя настръхна.
— Това просташко отношение към жените не е забавно.
Той въздъхна.
— Шегувах се, Вал. Успокой се.
— Отвратителен си! Всичко, свързано със секса е една голяма шега за теб, нали?
— Аз ли съм отвратителен! Поправи ме, ако греша, но не си ли ти тази, която си мечтае за всичките тези ексцентрични сценки, включително и снощното гадничко надникване в детската порнография? И не подгрявам ли задника ти, когато ти се прииска, въпреки че побоят над жени никога не е бил сред нещата, които ме възбуждат.
Тя замръзна.
— Не говоря за това, но както обикновено, ти предпочиташ да изкривиш думите ми. Говоря за отношението ти към жените. Ти си имал толкова необвързващ секс през годините, че си забравил, че жените са нещо повече от цици и задници.
— Е, това се казва приказка от представителка в парламента на Съединените щати…
— Ти не искаш да обсъждаш чувствата си. Отказваш да споделиш вълненията си.
На върха на езика му беше да й напомни, че всеки път, когато той се опитваше да сподели вълненията си с нея, тя го обръщаше в разговор за всичко, което не му е наред и това продължаваше цяла нощ.
— А жените те оставят да си караш така — продължи тя. — Това е, което наистина ме дразни. Оставят те, защото… Няма значение. С теб не може да се говори.
— Не, Валери. Продължавай. Завърши онова, което започна да казваш. Ако съм толкова ужасен, тогава защо жените ме оставят да си карам така?
— Защото си богат и хубав — отговори тя прекалено бързо.
— Друго щеше да кажеш. Ти си тази, която непрекъснато ми говори, че трябва да бъда по-открит в отношенията си с другите. Може би и ти трябва да правиш онова, което проповядваш.
— Оставят те, защото си толкова самоуверен — каза тя рязко. — Изглеждаш така, сякаш нямаш съмненията на всички останали по света. Дори и на преуспелите жени им е приятно да имат сигурността на такъв мъж до себе си.
Въпреки че друг мъж би приел думите й за ласкателни, те имаха обратния ефект върху него. Той усети червената жега на спиралата от гняв да гори дълбоко в него, гняв, който идваше чак от детството му, когато изразяването на чувствата означаваше разходка до гъсталака и пердах от колана на баща му.
— Голяма работа сте това жените — усмихна се той презрително. — Кога ще проумеете, че Бог сигурно е имал някаква причина да създаде два пола? Не става както искате. Мъжът или е мъж, или не е. Не може да хванете някого, който е воин по природа и да очаквате от него, по ваша заповед, да се свие на дивана, да стане мекушав и въобще да се превърне в котенце.
— Махай се!
— С радост.
Той взе ключовете си и тръгна към вратата. Но преди да стигне до нея, се обърна и нанесе последния си удар.
— Знаеш ли какъв е проблемът ти, Валери? Бельото ти не ти е по мярка и те озлобява. Така че следващия път като отидеш в магазина, защо не пробваш да си купиш по-голям номер бикини.