Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 150
Перейти на страницу:

Луси отвори вратичката на малката градинка и шумът привлече вниманието на старицата.

— Баща ми идва да ви навести, Алис — каза дъщерята.

— Да е добре дошъл, мис Аштън, добре дошла и вие — отвърна Алис, като се обърна към гостите И кимна.

— Чудесно утро за вашите пчелички, майко — изрече лорд-пазителят, изненадан от външността на тази жена и изпълнен с желание да се убеди дали и речта на сляпата е в тон с външността й.

— Имате право, милорд. Въздухът, както го чувствувам, е по-топъл, отколкото бе напоследък.

— Нима сама се занимавате с пчелите, майко? Как се справяте?

— Както кралете се справят с поданиците си: чрез доверени лица. Потръгна ми с моя министър-председател. Хей, Бейби!

При тези думи Алис поднесе до уста малка сребърна свирка, окачена на врата й — по онова време често си служеха със свирки, с които викаха слугите си, — и от къщурката изскочи момиче на около петнадесет години, облечено по-чисто, отколкото можеше да се очаква, макар че, ако Алис не беше лишена от зрение, щеше да се погрижи малката й прислужница да има още по-спретнат вид.

— Бейби — обърна се към нея сляпата, — поднеси на милорда и мис Аштън хляб и мед. Те ще простят неумелостта ти, ако направиш всичко чистичко и бързо.

Бейби изпълни заповедта на господарката си колкото можеше по-пъргаво: заснова насам-натам, ала докато краката й се движеха в една посока, главата бе насочена в обратната — защото тя не сваляше очи от милорда, чиито подчинени го виждаха по-рядко, отколкото чуваха за него. Хлябът и медът бяха поднесени на лист живовляк и гостите от приличие вкусиха от скромната почерпка. Лорд-пазителят бе седнал на ствола на повалено от буря дърво. Той явно желаеше да продължи разговора, но не знаеше с какво да започне.

— Вие навярно отдавна живеете в това имение — изрече той след малка пауза.

— Скоро се навършват шейсет години от онзи ден, в който дойдох в Рейвънсууд — отвърна Алис и въпреки че говореше учтиво и почтително, личеше, че просто се подчинява на неизбежната необходимост да отговаря на задаваните й въпроси.

— Като се съди по изговора ви, допускам, че не сте родена в този край, нали? — продължи да я разпитва лорд-пазителят.

— Родена съм в Англия, милорд.

— Но струва ми се, много сте привързана към нашата страна и я обичате като истинска родина.

— Тук, милорд — отвърна сляпата, — познах и радостите, и скърбите, които небето ми бе отредило; тук прекарах двайсет години с най-нежния и най-добър мъж; тук родих шест деца и тук съм ги погребала. Погребани са ей там, край полуразрушения параклис. Докато бяха живи, за мен нямаше друга родина освен тяхната, а след смъртта им вече не ми е нужна друга.

— Ала домът ви е в много лошо състояние — отбеляза лорд-пазителят и хвърли поглед към невзрачното й жилище.

— О, татко! — възкликна Луси, решила да се възползува от думите на баща си. — Заповядай да го поправят. — Но се смути от дързостта си и кротко добави: — Разбира се, ако решиш, че е възможно.

— Не бих желала милордът да се безпокои заради мен, скъпа мис Луси — каза сляпата. — Къщурката ще издържи, докато съм жива.

— Но вие сте живяла преди в хубав дом — продължи мис Луси — и сте била богата, а сега на старини да се измъчвате в такава скромна хижа…

— На мен и това ми стига, мис Луси. Щом сърцето ми можа да издържи толкова свои и чужди горести, навярно то е закалено срещу всякакви беди, а старото ми тяло не заслужава милостта ви.

— Вие, изглежда, сте изпитала не една и две превратности в живота — каза лорд-пазителят — и опитът, надявам се, ви е научил да бъдете подготвена за всичко.

— Научи ме да ги понасям твърдо, милорд — бе отговорът.

— И вие не може да не знаете, че годините винаги носят със себе си промени — заключи държавникът.

— О, да, милорд. Зная, че дънерът, на който сега седите, е останка от високо, величествено дърво, но то рано или късно ще изгние, ако преди това не го погуби секирата на дърваря. И все пак се надявах да не доживея мига, в който пада старото дърво, под чиято сянка бе жилището ми.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)