Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Такива бяха разсъжденията на майката, за която нравствените качества на нейните деца и бъдещото им щастие не бяха нищо в сравнение с почестите и временната слава. Но размислите й за дъщерята, както често се случва с някои родители, особено когато те са прекалено надменни и нетърпеливи, бяха съвсем погрешни. Под маската на крайно равнодушие в характера на Луси се таяха семена на страсти, които можеха да поникнат за една-едничка нощ като кратуната на пророка, известна от светото писание, и да поразят околните с необикновената си сила. Ако Луси изглеждаше безразлична, това бе, защото още нищо не бе пробудило чувствата й, спящи в гърдите. Животът й до този миг течеше спокойно и еднообразно, а навярно щеше да бъде и щастлив, ако това спокойно течение не беше река, понесла водите си към страшна бездна!
— И тъй, Луси — обърна се към нея баща й, влязъл в стаята й, когато тя спря да пее, — умникът, който е съчинил този романс, те учи да презираш света, преди да си го опознала. Не е ли твърде прибързано? А може би изричаш тези думи по примера на другите девойки, които се стремят да се показват равнодушни към удоволствията в живота, докато някой прекрасен рицар не ги убеди в противното?
Луси се изчерви и почна да се оправдава пред баща си, че е пяла романса, без да има нищо предвид; според желанието на баща си тя веднага остави лютнята и стана, за да го придружи на разходката. Големият и сенчест парк напомняше гора за лов на дивеч; той се разстилаше по склоновете на планината, която се издигаше зад замъка, а самият замък, както вече споменахме, бе построен в планински проход, изкачващ се от равнината, и изглежда, бе издигнат в тази теснина, за да пази гъстия лес, ширнал се зад него с цялото великолепие на буйната си премяна. Бащата и дъщерята, хванали се под ръка, поеха към тази романтична местност по една прелестна алея, оградена от брястове, преплели клоните си в свод. Там между дърветата се виждаха кошути да бродят в далечината. Както се разхождаха в парка и се любуваха на природата — а сър Уилям Аштън въпреки съвсем различния характер на заниманията си умееше да цени и да разбира прекрасното, — те срещнаха горския, когото наричаха още и пазач на парка. С арбалет на рамо той отиваше към гъстата гора на лов; момчето му го следваше и водеше ловджийско куче.
— А, Норман — каза сър Уилям в отговор на поздрава на горския, — ще ни гощаваш с еленово месо, така ли?
— Познахте, ваша милост. Ако обичате, елате с нас на лов.
— Не, не — отвърна сър Уилям и погледна дъщеря си, пребледняла само при мисълта за бликащата кръв на поразената кошута, макар че ако баща й би изразил желание да тръгне с Норман, тя щеше безропотно да го последва.
— Колко жалко — отбеляза горският и повдигна рамене, — че никой от господарите не нека дори да погледа как се прави лов. Надеждата ми е, че капитан Шолто скоро ще се върне, иначе съвсем бих зарязал тая работа. Е, вярно, мастър Хари би стоял в гората от зори до мрак, ама него така го стягат с проклетия латински, че топ съвсем ще пропадне, доброто момче, и от него няма да излезе мъж на място. А казват, не било така във времето на покойния лорд Рейвънсууд: тогава на лов за елени се стичало мало и голямо, пък като трябвало да се убие животното, подавали нож на самия господар, а той за награда дарявал на ловеца цяла крона. А Едгар Рейвънсууд — мастър Рейвънсууд, — за него смело може да се каже, че от времето на Тристрам26 не се е раждал по-добър ловец. Щом се прицели той, празно няма. Ама ние тука съвсем зарязахме лова.
26
Легендарен рицар, който бил несравним стрелец, ездач и майстор на боя с меч. — Б.пр.