Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Не мислете, че ще изгубя интерес към вас, понеже съжалявате за бившите стопани на моето имение — отвърна лорд-пазителят. — Изглежда, имате сериозни основания да ги обичате и уважавам чувствата ви. Ще наредя да поправят дома ви и надявам се, ще станем приятели, като се опознаем по-добре.
— На моите години хората престават да си създават нови приятели — каза Алис. — Но много съм ви благодарна, милорд; вие безспорно сте искрен. Обаче трябва да знаете, че от нищо нямам нужда и не мога нищо да приема от вас.
— Тогава — продължи лорд-пазителят — позволете ми поне да кажа, че с радост съм открил във вас умна и възпитана, жена, и се надявам, че ще живеете в моите владения до края на живота си. От този ден се смятайте освободена от заплащане на арендата.
— Аз също се надявам да остана тук до последния си ден, милорд — спокойно отвърна сляпата. — Но доколкото си спомням, освобождаването от аренда е било едно от условията за продажбата на имота от Рейвънсууд на вас, макар че такава незначителна подробност може да убегне от паметта ви.
— Всъщност — призна лорд-пазителят с леко смущение — имаше такова нещо… да, спомням си. Но виждам, че много сте привързана към старите си приятели, за да приемете услуга от мен, новия стопанин.
— Съвсем не, милорд. Благодарна съм ви за доброто отношение към мен, макар че не мога да приема милостта ви, и бих искала да ви докажа признателността си иначе, а не с няколкото думи, които ще трябва да ви изрека сега. — Лорд-пазителят я изгледа с почуда, но не каза нищо. — Пазете се, милорд — продължи старицата, — стоите на ръба на бездна.
— Какво говорите! — възкликна развълнуван сър Аштън и мислите му веднага се насочиха към политическото положение в страната. — Дочула сте някакви слухове? Има заговор? Готви се бунт?
— Не, милорд. Тези, които се занимават с подобни неща, не ги доверяват на стари, слепи и болни хора. Искам да ви предпазя от съвсем друга опасност. Твърде далеч сте стигнал, милорд, по отношение на Рейвънсууд. Повярвайте, това са буйни хора, а без друго този, който е доведен до отчаяние, е винаги опасен.
— О! — възкликна пак сър Аштън. — В това не съм виновен, такова е решението на съда и ако Рейвънсууд са недоволни, задето съм спечелил делото, да се обърнат към съда.
— Но те навярно мислят другояче и като са престанали да вярват на закона, могат да извършат правосъдие със собствените си ръце.
— Какво искате да кажете с това? — продължи сър Аштън развълнуван. — Нима допускате, че младият Рейвънсууд е способен на насилие?
— Опазил ме бог, нямам предвид такова нещо! Та той е честен, прям младеж. Да, прям и честен. И бих добавила: непринуден, великодушен, благороден. Но все пак не забравяйте, че той е Рейвънсууд, ще чака своя час. Помнете участта на сър Джордж Локхарт29.
Лорд-пазителят неволно трепна при споменаването на тази голяма неотдавнашна трагедия. Старицата продължи:
— Чийсли, който уби Локхарт, беше роднина на лорд Рейвънсууд. Чувала съм как той открито, пред няколко свидетели заплашваше да извърши жестокото дело, което стори по-късно. Не се стърпях, макар че положението ми в дома изискваше да си мълча, и му казах: „Намислили сте страшно престъпление, за което ще отговаряте пред всевишния съдия.“ Никога не ще забравя погледа му, когато ми отвърна: „За много неща ще отговарям, ще прибавя и това към тях!“ Та ето защо ви казвам: не преследвайте човек, доведен до отчаяние! В жилите на младия Рейвънсууд тече кръвта на Чийсли, а само една капчица от тази кръв е достатъчна, за да възпламени пожар. Казвам ви: пазете се от него!
Съзнателно или случайно сляпата старица засегна слабата струна в душата на лорд-пазителя. Принудени от някои обстоятелства или поради липса на друг начин за отмъщение в онези далечни времена, а и по-скоро шотландските барони често са прибягвали до отчаяното и недостойно средство да убият врага си из засада. Сър Уилям чудесно знаеше това; той знаеше и друго: че причини злини и на младия Едгар Рейвънсууд и имаше пълно основание да очаква мъст от наследника на разорения от него род, подбудена от грубото пристрастие на съдебните органи. Но се опита да скрие от Алис вълнението си; и все пак човек дори по-малко прозорлив от старата Алис би се досетил лесно, че думите й са му повлияли силно. С променен глас сър Уилям възрази, че младият Рейвънсууд е личност честна; в противен случай съдбата на Чийсли трябва да служи за добър урок на всеки, който би намислил да тръгне по неговите стъпки. Изрекъл тези думи, той бързо стана и без да дочака отговор, си тръгна.
ПЕТА ГЛАВА
29
Застрелян на главната улица в Единбург през 1689 година от Джон Чинели от Далри заради крайно несправедливото си постановление спрямо Чийсли. Отмъстителят бил обесен няколко месеца по-късно, като завързали на врата му и пищова, с който стрелял срещу сър Джордж Локхарт. — По бележка на автора.