Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
През първите ни няколко месеца единствено ме безпокоеше отчасти Адриана Ей. Няколкото пъти, когато бях в апартамента на Зак в Чайнатаун, телефонът звънна, но Зак не отговори. Гласът на Адриана се записваше на секретаря: канеше го на обяд, вечеря или на по питие, за да обсъдят бъдеща съвместна работа. Оказа се, че напразно се безпокоя, защото след време тя престана да звъни.
Срещу романтичната ми връзка негодуваше само мама. Не че споделях всички подробности от любовния си живот в Манхатън с нея, но тя прочела за увлечението ми в клюкарските колонки на вестниците и ми звънна да провери дали отговаря на истината.
— Скъпа, малкият граф, както разбрах, ще си идва за Коледа. — Беше вече декември. — Наистина смятам, че двамата сте един за друг.
Поех си дълбоко въздух.
— Мамо, малкият граф положително ще ме намрази от пръв поглед. Освен това нямам никакво намерение да прекарам живота си във ветровит замък и да гледам овце. Ти и татко сигурно ще харесате Зак.
— Кои са родителите му, скъпа?
— Нямам представа. Родом е от Охайо и е известен фотограф.
Всъщност не знаех много за Зак, освен че е изключително привлекателен, живее в огромен апартамент в Чайнатаун и никога не си ляга преди да изпие чаша еспресо. Отнасяше се изключително сериозно към кариерата си и понякога изчезваше за дни наред без предупреждение. Умееше да е доста тайнствен, когато пожелае, и аз, естествено, обожавах това.
Джули постоянно повтаря, че може да си приготви сака с багаж за уикенд в Сейнт Бартс, „докато ти мигне окото“. Това е чиста лъжа. Обикновено й е нужда седмица, за да се приготви за път, но се опитвам да обърна внимание на друго: когато човек е така лудо влюбен, както бях аз, всичко сякаш се случва, „докато ти мигне окото“. След известен период — в моите представи не повече от петнадесет секунди, а в действителност вероятно е било шест месеца, някъде към средата на март — Зак ми предложи да се омъжа за него. Представяте ли си? Толкова добре се забавлявахме — все едно бе минало съвсем малко време.
Единственият проблем с предложението му беше, че означаваше moi, а не Джули да се обзаведе с ЕС, което водеше до известен сблъсък на интересите. Макар тайно да се страхувах колко много ще ми се разсърди Джули, не ми даде сърце да откажа. Бях лудо влюбена в Зак, който представляваше идеалният ЕС във всяко отношение. Независимо че заради служебните си задължения понякога изчезваше в черна дупка за цяла седмица и не отвръщаше на телефонните ми позвънявания, когато се появяваше, ме умилостивяваше с покана за великолепна вечеря и отново ме очароваше.
Джули прие новината за годежа ми учудващо спокойно. Одобряваше Зак и признаваше, че е прекалено творчески настроен за нея. Изглежда не се притесняваше особено, задето първо аз съм се сдобила с ЕС, защото каза:
— Сватбата ти ще бъде генерална репетиция за мен. Ще се поуча от твоите грешки.
Можете да си представите реакцията на мама, когато й съобщих, че ще се омъжа за Зак. Първо заплаши, че ще умре от главоболие, а после настоя тържеството да се състои в замъка Суер, който се даваше под наем за подобни церемонии. Аз самата не бих избрала това място, но обзета от щастие, реших да оставя мама да постъпи както иска. Стратегията й за църквата, цветята, ордьоврите, тортата, разпределението на времето за церемонията и типа конфети (замразени и изсушени листа от рози, каквито има на пазара за цветя в Ковънт) бяха уточнени до последна подробност часове след като чу новината ми. Мама навярно е планирала сватбата ми откакто станах на шестнадесет, но все пак се примири, че ще се омъжа за американски фотограф вместо за британски граф.
След годежа се чувствах като най-популярната ученичка в гимназията или нещо подобно. Всички в Ню Йорк бяха пристрастени към Зак колкото мен. Навсякъде ни канеха заедно и всички искаха да узнаят какви са плановете ни за сватбата. Дори колежките ми в редакцията бяха влюбени в Зак. Бяха поразени от привлекателността му, а кожата ми никога не е изглеждала по-добре.