Тези луди, луди глезли
- Автор: Сайкс Плам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тези луди, луди глезли». Краткое содержание книги:
Джули се върна на масата и аз й показах възхитителния изключително дискретно, разбира се.
— Хммм… Може да се приеме, че е сладък, предполагам — прецени тя без особен ентусиазъм. — Но ми изглежда малко хладен. Нали разбираш какво имам предвид? Струва ми се малко студен, за да се сгоди за мен или да извърши някаква подобна отживелица.
— Ами ако… Човек никога не знае… възможно е да умира да е нечий годеник, за да… — Не довърших изречението, защото бях като омагьосана. Чак след време успях да обясня: — В края на краищата всички годеници са свободни, докато не се сгодят, нали?
Всички около масата ме гледаха сякаш съм пълна глупачка. Говорех безсмислици. Почувствах се доста объркана. Винаги ми се случва, видя ли изключително привлекателен мъж.
— Ти съпруг ли си търсиш? — попита италианецът Джули. — Много е неромантично да си така — как се казва? — sistematico.
— Маурицио, неромантични са всички онези момичета, които си търсят съпруг, но се преструват, че не го правят, защото го смятат за политически правилно. Няма нищо по-романтично от момиче, което обича да е влюбено и го прави открито — отвърна Джули. Направи пауза и го погледна прелъстително. — Годениците са нещо страшно желано в този град. Според мен един ще ми стои страшно добре на ръката, не смяташ ли?
Маурицио преглътна.
— Как можеш да смяташ, че мъжете са моден аксесоар? — изненада се той.
— Експерт съм в тази област — въздъхна Джули. — Научих го от гаджетата си.
Единствено заради Джули реших да направя разузнавателно пътуване до другия край на партито. Колкото повече приближавах, толкова по-привлекателен ставаше Джъд Лоу, ако допуснем, че е възможно. Господи, какво ще му кажа?, питах се трескаво. Не ми е присъщо аз да подхващам разговор с напълно непознати мъже по купони.
— Извинявайте, не искам да ви безпокоя — започнах смутено, когато стигнах до масата му, — но приятелката ми ей там има един въпрос към вас. Интересува се… дали… предпочитате да ви… вози шофьор?
Мъжът се разсмя сякаш съм изрекла най-смешното нещо на света. Усещането винаги е приятно, дори ако всъщност нямаш ни най-малка представа, че си казал нещо смешно.
— Обикновено се возя с метрото — отвърна той.
Господи, колко е сладък, мина ми през ума. Но щеше да ми се стори сладък дори да бе казал, че пътува с камила. Всичко е сладко, когато си толкова сладък, колкото беше той.
— Колко си оригинална! — извика прекалено силно ослепителна брюнетка, седнала насреща му. — Здрасти. Аз съм Адриана Ей — манекенката. Новото рекламно лице на „Лука Лука“. Май никой не ни представи. Здрасти. Ти си Зак Никълсън, фотографът, нали?
Той кимна. Адриана бе екзотична красавица, с костна система като на сиамска котка. Имаше онзи замрежен професионален поглед, с който манекенките излизат на снимките. Отбелязах си мислено да прекопирам начина й на гримиране, но не и поведението й.
— Как е в метрото? — продължи кокетно Адриана. Кълна се, че виждах как миглите й се къдрят, докато говори, флиртувайки усилено. — Впечатляващо е, обзалагам се. Несъмнено получаваш огромно вдъхновение за работата си. Ти си бляскав фотограф!
Господи, Мъфи понякога е невероятна лъжкиня. Този тип беше стопроцентов творец. Джули в никакъв случай нямаше да приеме фотограф за годеник.
— Благодаря, но вдъхновението е в главата ми. Просто обичам да стигам от точка А до точка Б по най-бързия начин — отвърна Зак учтиво.
Май не си падаше по Адриана. Тя бе прекалено натрапчива. Господи, колко е сладък, помислих си отново. И, Господи, колко жалко за Джули, че той предпочита метрото пред шофьорите.
— Последната ти серия беше направо невероятна! — продължаваше да го обсипва с комплименти Адриана. — Ходих в „МоМА“ специално да я видя. Трябва да си гений, за да те поканят в „МоМА“, когато си още само на двадесет и девет!
Определено лош късмет за Джули. Искам да кажа — от фотографа щеше да излезе страхотен годеник с целия му талант и чар. Той изведнъж ме погледна и прошепна:
— Спаси ме от манекенката на „Лука Лука“. — После, по-високо, продължи: — Здрасти. Ела при нас. Не съм те виждал отдавна. — В следващия момент ме придърпа в скута си. — Хапни десерт при нас — покани ме и ми поднесе чиния, препълнена с петифури.
— С удоволствие, но току-що станах алергична към тях — отказах и отместих чинията. — Представа нямаш какво прави събиране като това с апетита ми.
Зак се усмихна и ме погледна съблазнително.
— Ти ли си най-остроумното момиче в Ню Йорк, или само най-красивото? — попита той.