Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Валу — бавно изрече Амеротке. — Смъртта няма да избегне никого. Но тук трябва да бъде въздадено правосъдие в името на фараона.
— Ваше благородие — придърпа назад ръкавите на мантията си Очите и ушите на фараона, — случаят не е особено сложен. Аргументите на обвинението са ясни, а доказателствата са повече от убедителни. На третия ден от четвъртия месец на настоящият сезон писарят Ипумер, чиновник на служба в Дома на войната, е излязъл от жилището си и се е прибрал в ранните часове на следващия ден с оплакване от остри болки в стомаха. По-късно Ипумер умира в страшна агония въпреки вниманието и грижите на неговата хазайка и услугите на един лекар… — Валу направи малка пауза, за да подсили ефекта от думите си. — Тялото му е взето и отнесено в Дома на смъртта, намиращ се под храма на Сет, където лекари от Дома на живота са направили необходимия преглед на трупа в съответствие с предписанията на закона и са стигнали до заключението, че Ипумер е умрял от рядко срещана в този град отровна настойка, извлечена от особена порода усойница… — Валу прекъсна изказването си и погледна вдясно, където седяха писарите, измежду които и родственикът на върховния съдия Пренхое. Те съсредоточено и старателно записваха всичко казано и сторено в залата. — В състояние сме и да покажем — продължи Валу, като извиси глас и се обърна към Нешрата, която бе коленичила на възглавницата до адвоката си Меретел, — че обвиняемата е купувала няколко пъти същата отрова от един ловец на скорпиони, който търгува на пазара за билки недалеч от голямата стоянка за кораби на Нил — тук Валу се върна в изходната си позиция, протегна напред ръцете си и занарежда: — Благородни Амеротке, в случая причината и следствието определят съвсем ясно развитието на събитията. Ипумер е загинал от отровата. Той е имал навика да излиза късно през нощта. Всички знаем за връзката му с тази млада жена. Знаем, че същата е била отегчена от неговите настоятелни молби. Както и че е купила от същата отрова, от която е загинал Ипумер. Казусът, пред който сме изправени, е ясен като бял ден. Обвиняемата Нешрата е виновна за убийство чрез отравяне. Тя го е подготвила и извършила със зъл умисъл, затова законът трябва да я накаже с максималната си строгост! Тя трябва да бъде заровена жива в Червените земи!
Драматично произнесените думи на Валу предизвикаха викове и стонове не само от страна на пазачите и прислужниците, стълпени около входа зад него, но и от публиката, която седеше в напречния неф вляво на Амеротке зад колоните в Залата на двете истини. Валу се вгледа в загриженото лице на Пешеду — бащата на Нешрата, и почувства, че го обзема заслужена гордост. Син на земеделец, той се бе издигнал единствено благодарение на боговете, дарили го с такива умения в правните спорове, че бе забелязан от везира Сененмут, който го обсипа с покровителството си. Като главен обвинител Валу можеше да повдигне съдебно преследване срещу всеки жител на Тива. Той бе жезълът на съдебната справедливост в името на фараона, но като обикновен човек тихомълком се наслаждаваше на удоволствието да нанася удари на високопоставените, богатите и силните на деня.
Главният обвинител се върна сепнато към действителността. Амеротке се бе наклонил леко напред с ръце, поставени върху коленете, когато изрече:
— Събрали сме се тук, за да възстановим справедливостта в името на фараона, поради което са ни нужни конкретни доказателства, уважаеми Валу. Нали така, Меретел? — обърна се съдията към младия адвокат, който кимна утвърдително.
— Господарю Амеротке — пристъпи към отговора си адвокатът на Нешрата, — не оспорвам, че обвиняемата е имала, хм, флирт или някакво си там отношение с мъртвия писар. Нито че Ипумер е починал след поглъщане на отрова. Не отричам и че Нешрата е купувала отрова от ловец на скорпиони. Но няма нито едно пряко или косвено доказателство, че клиентката ми е дала тази отрова на писаря Ипумер.
Амеротке се загледа в Нешрата, която, облечена в красива бяла рокля, бе коленичила върху възглавницата; на врата й имаше огърлица от корналин, а по пръстите и китките й се виждаха скъпи бижута. Носеше плътна черна перука, чиито богато омаслени плитчици ограждаха хубавото й лице, стигайки почти до раменете й. Тя никак не приличаше на отровителка — имаше привлекателни фини черти, изразителни тъмни очи и уста, която всеки мъж би искал да нацелува. Съдията й се усмихна. Почувства съжаление към нея, защото тя излъчваше същата сдържана елегантност, която той познаваше от съпругата си Норфрет: онова спокойствие и увереност, които по всяка вероятност криеха силен характер и упоритост. Амеротке се бе запознал внимателно с обстоятелствата по делото преди процеса. Беше обсъдил въпроса и с Норфрет, тъй като цяла Тива бе развълнувана от станалото. Той наистина съжаляваше обвиняемата: независимо дали щеше да бъде оправдана или призната за виновна, след процеса доброто й име щеше да стане на пух и прах, а честта на благородното й семейство да бъде опетнена завинаги.