Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Изглеждаше по-различен от обикновено. Имаше особен вид, който облеклото придава неочаквано и на най-познатите лица. Жана гледаше смаяна, като че го виждаше за първи път. Той й се струваше съвършен благородник, аристократ от главата до петите.
Виконтът се поклони усмихнат:
— Е, кръстнице, готова ли сте?
— Но какво? Какво става? — прошепна тя.
— Ей сега ще узнаеш — каза баронът.
Пред входа спря впрегната карета. Госпожа Аделаид слезе от стаята си разкошно облечена, опряна на Розали, която така се смути от елегантната външност на господин дьо Ламар, че баронът му каза тихо:
— Какво ще кажете, виконте, май че нашата прислужница ви намира по вкуса си!
Виконтът пламна до уши, престори се, че не чу, грабна огромния букет и го поднесе на Жана. Тя го пое още по-изненадана. Качиха се и четиримата в каретата. Готвачката Людивин донесе на баронесата студен бульон, за да се подкрепи, и заяви:
— Наистина, госпожо, също като на сватба.
Щом стигнаха в Ипор, всички слязоха от колата и докато прекосяваха селцето, моряците излизаха от къщите си в новите си дрехи, чиито гънки още личаха, ръкуваха се с барона и тръгваха след тях като на процесия.
Предложил ръка на Жана, виконтът вървеше начело заедно с нея.
Когато дойдоха пред църквата, всички се спряха. Едно дете от хора понесе високо пред себе си големия сребърен кръст, последвано от друго момченце в червено и бяло, което държеше котле със светена вода с потопена в него китка за ръсене.
След тях тръгнаха трима стари певци, единият от които накуцваше, тръбачът и най-сетне свещеникът. Позлатеният епитрахил с извезан кръст се повдигаше на издутия му корем. Той се усмихна и кимна с глава за поздрав, после, с полузатворени очи, размърдал устни за молитва, с ниско нахлупена шапка, се запъти към морето след своя облечен в черковни одежди щаб.
На плажа, около една нова лодка, окичена с гирлянди, чакаше цяла тълпа. Мачтата, платното, въжата бяха покрити с дълги панделки, които се развяваха от лекия вятър, а на задната част се виждаше името Жана, написано със златни букви.
Чичо Ластик, стопанин на лодката, построена с парите на барона, се запъти към процесията. При вида на кръста всички мъже свалиха едновременно шапки, а няколко богомолки с качулки на глава и черни широки наметки, които падаха на големи гънки от раменете им, коленичиха в кръг.
На единия край на лодката застана свещеникът между двете деца от хора, а на другия — тримата стари псалтове, кирливи под белите си одежди, брадясали, важни. Те пееха с пълно гърло в ясната утрин, вперили поглед в нотите.
Всеки път, когато те спираха, за да си поемат дъх, тръбачът продължаваше да се дере сам. Малките му сиви очички се губеха в пълните му с въздух бузи. Той толкова много се напъваше, като свиреше, че кожата на челото и врата му сякаш се отлепваше.
Неподвижно и прозрачно, морето като че ли присъствуваше благоговейно на кръщението на своята ладия. Малки вълнички, високи колкото един пръст, се къдреха тихо на брега и лекичко, като гребло, прошумоляваха по чакъла. А големите бели чайки прелитаха с разперени крила, описваха дъги в синьото небе, отдалечаваха се, връщаха се, кръжаха над коленичилата тълпа, сякаш и те искаха да видят какво става там.
Църковното пеене завърши с едно „амин“, което се проточи цели пет минути. Свещеникът изфъфли с неясен глас няколко латински думи, от които се чуха само звънливите окончания.
После обиколи лодката, поръси я със светена вода и почна да мънка oremus2, застанал до борда срещу кръстника и кръстницата, които стояха неподвижни, хванати за ръка.
Младият мъж още пазеше важното изражение на красивото си лице, но девойката, обзета от внезапно вълнение, съвсем отмаляла, се разтрепера и зъбите й затракаха. Мечтата, която я преследваше неотлъчно от известно време, изведнъж, като в халюцинация, й се стори действителност. Някой бе споменал за сватба, тук свещеник благославяше, хора в одежди пееха молитви. Нея ли венчаваха?
Нервна тръпка ли пробягна по пръстите й, или чувството, което напираше в сърцето й, се предаде по вените и на сърцето на съседа й. Разбра ли той, отгатна ли, или и той като нея бе обзет от любовен шемет? Или пък просто знаеше от опит, че никоя жена не може да му устои? Тя забеляза внезапно, че той стиска ръката й, отначало лекичко, после по-силно, още по-силно, до болка. И без лицето му да трепне, без някой да забележи, той промълви, да, разбира се, съвсем отчетливо промълви:
2
Да се помолим. — Б.пр.