Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Наистина го искаш, нали, Роузбъд?
Тя кимна.
Футболистът я гледаше, ала воинските му очи с нищо не разкриваха какво се върти в главата му.
- Така или иначе, вече са ми платили за това - напомни му тя.
- Вярно е. - Сякаш обмисляше думите й и Джейн зачака търпеливо, давайки необходимото време на бавния му мозък да реагира. - Защо просто не отидеш при работодателя си и не кажеш, че сме го направили?
- Всичко ми се изписва по лицето - веднага ще стане ясно, че лъжа.
- В такъв случай май няма друг изход, а?
Надеждата й се завърна.
- Боя се, че няма.
- Е. добре, Роузбъд - печелиш. Предполагам, че е най-добре да се качим на горния етаж. - Той пъхна показалец под розовата панделка. - Сигурна ли си, че не носиш белезници?
Джейн усети как гърлото й се раздвижи под пръста му, когато преглътна.
- Убедена съм.
- Тогава да приключваме е това.
Кал подръпна лекичко панделката, сякаш беше кучешка каишка. Сърцето й биеше лудешки, когато я поведе през преддверието и по застланите с килим стъпала, без да я пуска. Тялото й се докосваше до неговото и Джейн опита да се отдръпне, ала той я държеше като в плен.
Докато се качваха по стълбите, тя го наблюдаваше притеснено с периферно зрение. Знаеше, че е плод на въображението й и въпреки това имаше чувството, че изведнъж бе станал по-висок и по-едър. Погледът й се плъзна по гърдите и надолу към бедрата му и очите й се разшириха. Освен ако не се заблуждаваше, Бомбардировача все пак не беше толкова безстрастен, на колкото се преструваше. Под дънките изглеждаше напълно възбуден.
- Ето тук, Роузбъд.
Препъвайки се, Джейн прекрачи прага, през който мъжът я дръпна, и се озова в спалнята му, като продължаваше да се чуди как някой толкова несръчен като нея бе успял да го възбуди. Но нали беше жена, напомни си тя, а той имаше манталитета на пещерен човек. В пияното си състояние навярно бе решил, че всяка става. Така че трябваше да е благодарна, че я влачи в бърлогата си за панделката, а не за косата.
Бонър натисна едно копче и вграденото осветление огря огромно легло, върху което имаше одеяла, но не и пухени завивки. Прозорците насреща му бяха с щори и въпреки скрина, удобния на вид стол и двете нощни шкафчета, стаята изобщо не беше претрупана.
Той пусна панделката и се обърна, за да затвори вратата. А после я заключи, което накара Джейн да преглътне с усилие.
- Какво правиш?
- Някои от приятелите ми имат ключ от апартамента. А предполагам, че нямаш мерак за компания. Ако греша...
- Не, не. Не грешиш.
- Сигурна ли си? Някои НСД специализират в груповите изпълнения.
- ДСН. И те са от трето ниво. Аз все още съм на първото. Може ли да загасим осветлението, ако обичаш?
- Е, как ще те виждам, ако го направим?
- През щорите влиза достатъчно лунна светлина. Сигурна съм, че ще виждаш съвсем добре. А и така ще бъде по-зага-дъчно.
И без да дочака съгласието му, тя изтича до ключа за лампите и ги угаси. Начаса стаята бе окъпана от лъчите лунна светлина, процеждаща се между щорите.
Той се приближи до леглото и като й обърна гръб, свали полото си през главата. После го метна настрани, при което мускулите на раменете му се издуха за миг.
- Можеш да си сложиш дрехите на онзи стол.
С разтреперани колене, Джейн отиде до стола, който й посочи. Сега, когато настъпи решителният миг, бе скована от страх, който дори наркотиците не можеха да преодолеят напълно. Едно беше да планира всичко на теория, съвсем друго - да се изправи пред реалността да прави секс с непознат.
- Не искаш ли първо да поговорим малко? Да се поопознаем.
- Изгубих интерес към приказките в секундата, в която прекрачихме прага на спалнята.
- Разбирам.
Обувките му тупнаха на пода.
- Роузбъд?
-Да?
- Не сваляй панделката.
Джейн стисна облегалката на стола за опора.
Куотърбекът се обърна към нея и с едно движение на пръстите разкопча дънките си. Лунните лъчи падаха върху голите му гърди и бедра. Възбудата му беше толкова очебийна, че Джейн не бе в състояние да откъсне очи от нея. Тя ли беше направила това?
В следващия миг той й закри гледката, като приседна на ръба на леглото и се зае да си събува чорапите. Босите му стъпала бяха прави и тесни, по-дълги от тези на Крейг. Джейн пое дълбоко дъх, опитвайки да се успокои и си свали обувките.
Останал само по разкопчаните дънки, Кал се изтегна върху леглото, облягайки се на възглавниците. Тя посегна към копчето на сакото си, а той кръстоса ръце зад главата си и я зяпаше.