Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Крие погледна към Мелвин.
- Знам го. Не играеше ли за „Чикаго Беърс“ през осемдесетте?
Приятелят му се изсмя.
- По дяволите, Крис, докато беше в колежа, изобщо ли не си стъпвал в класната стая?
- Играех футбол. Нямах време за такива глупости. Пък и сега не говорим за това, а за факта, че днес е рожденият ден на Бомбардировача. Ние му намираме най-страхотния подарък, който може да се купи с пари, а той иска да пасува!
- Защото е твърде стара - възкликна Уили. - Казах ви да намерим някоя по-млада, обаче вие все повтаряхте как не трябвало да му напомня за Кели. Тя е само на двайсет и четири, Кал. Честна дума.
Просто ей така Джейн изгуби още една година.
- Не може да пасуваш. - Крие пристъпи напред с войнствен поглед в очите. - Това е подаръкът ти за рождения ден. Трябва да я изчу... ъъъ... да я оправиш.
Тя усети как кожата й пламна и тъй като не биваше да я видят да се изчервява, се извърна, преструвайки се, че изучава дневната. Белият килим, сивият диван, стереоуредбата и широкоекранният телевизор бяха скъпи, ала безинтересни. По пода бяха разпръснати разни неща: пластмасова чаша, кофичка от „КРС“, мразна кутия от мюсли. Освен че беше селяндур, господин Бонър очевидно беше и мърляч, но тъй като това не се предаваше по наследство, слабо я вълнуваше.
Той прехвърли стика за голф, който държеше, от едната ръка и другата.
- Вижте какво ще ви предложа, момчета. Хората непрекъснато сменят подаръците си. Какво ще кажете да я заменим за една хубава вечеря с пържоли?
Не можеше да го направи! Никога нямаше да намери някой по-подходящ да стане баща на детето й.
- Мамка му, Бомбардировач, тя струва много повече от някаква си вечеря!
Джейн се зачуди колко точно. Джуниър й беше дал пачка пари, които тя, без да ги погледне, бе натъпкала в чантата си, а после я бе мушнала под седалката на колата си. Първото, което щеше да стори утре сутринта, бе да ги дари на фонда за стипендии в колежа.
Кал пресуши алкохола в чашата си.
- Оценявам жеста ви, момчета, но тази вечер май просто не съм в настроение за курви.
И този път думата я удари като сблъскване на молекули. Как смееше да мисли за нея по този начин! Понякога чувствата я предаваха, но не и мозъкът й, и ето че сега той й крещеше да направи нещо. Не можеше да се предаде толкова лесно. Куотърбекът беше идеален и тя трябваше някак да го накара да размисли. Да, физически беше ужасяващ и едва ли беше нежен любовник, но няколко минути по-грубичко отношение нямаше да я убият, пък и нали го бе избрала именно защото беше нейна пълна противоположност.
- О, хайде де, Бомбардировач - обади се Уили. - Тя е секси. Става ми само като я гледам.
- Ами твоя е. - Кал посочи с глава към коридора. - Знаеш къде е спалнята за гости.
-Не!
Всички се обърнаха към нея.
Джейн си помисли за селяндурския му акцент и си напомни, че той бе просто глуповат футболист. Хапчетата й дадоха кураж. Просто трябваше да го надхитри.
- Аз не съм парче месо, което може да си предавате един на друг. Имам ексклузивен договор, според който трябва да упражня занаята си единствено е господин Бонър. - Избягвайки очите му, тя погледна към останалите мъже. - Господа, защо не си тръгнете, така че двамата с него да обсъдим всичко това насаме?
- Ами да, защо не си тръгнем наистина? - каза Мелвин. -Хайде, момчета.
Нямаше нужда да ги подканва. Те се втурнаха към преддверието със странна за размерите им бързина.
В последния миг Мелвин отново се обърна към нея:
- Очакваме да си заслужиш парите, Роуз. Покажи на Бомбардировача на какво си способна, става ли? Всичко, което поиска.
Джейн преглътна мъчително и кимна. Миг по-късно външната врата се хлопна.
Тя и мъжът, когото наричаха Бомбардировача, останаха сами.
3.
Джейн гледаше как куотърбекът на „Чикаго Старс“ пълни чашата си от една бутилка на малката масичка. Следтова я поднесе към устните си, впил в нея пронизващите си светли очи, които изглеждаха така, сякаш биха могли да изпепелят земята.
Трябваше да измисли начин да го съблазни, преди да я е изхвърлил, но какъв? Би могла просто да се съблече, но тъй като тялото й и малките й гърди изобщо не бяха като извадени от списание, това можеше да се окаже най-бързият път към вратата. Пък и не изгаряше от желание да се разсъблече пред напълно непознат мъж, който седеше в ярко осветена стая със стена от прозорци без завеси. В мислите си, когато стигнеше до голата част от всичко това, си беше представяла, че мястото ще е далеч по-тъмно.