Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Но не можеше да забрави случилото се в спалнята. Нещо не беше наред. Защо бе отказала да си свали дрехите? Даже докато го правеха, не му бе позволила да я съблече. Беше странно и толкова еротично, че той не можеше да престане да мисли за това.
Кал се намръщи, припомняйки си, че не му разреши да я накара да свърши. Това не му даваше мира. Беше добър познавач на хората и макар да разбра, че го лъже, реши, че в общи линии е безвредна. Но сега не бе чак толкова сигурен. Тя сякаш имаше някаква скрита цел, но той не си представяше каква би могла да бъде, освен да сложи отметка пред името му и да се прехвърли на следващия прочут спортист.
Докато Бонър изплакваше шампоана от косата си, Джуниър се провикна:
- Ей, Бомбардировач, Боби Том се обажда. Иска да говори с теб.
Кал уви една кърпа около кръста си и забърза към телефона. Ако беше някой друг от футболния свят - от комисаря на лигата до Джон Маден - щеше да поръча на Джуниър да им предаде, че ще им звънне по-късно. Но не и когато беше Боби Том Дентън. Двамата бяха играли заедно едва през последните няколко години от кариерата на Би Ти, но това нямаше значение. Ако Дентън му поискаше дясната ръка, Бонър вероятно щеше да му я даде. Толкова много уважаваше бившия играч на „Старс“, който по негово мнение бе най-добрият уайд рисийвър в историята на НФЛ.
Той се усмихна, когато от другата страна на линията се разнесе добре познатото му провлачено тексаско произношение.
- Здрасти, Кал. Ще наминеш ли към Телароса за благотворителния ми голф турнир през май? Считай го за личната си, ръчно надписана покана. Планирам голямо барбекю, ще има и цял куп красиви жени, така че дори ти няма да можеш да се справиш. Разбира се, Грейси ще ме следи зорко, та ще се наложи лично ти да ги забавляваш. Тази моя жена ме държи страшно изкъсо.
Тъй като контузии попречиха на Кал да вземе участие в предишните няколко турнира на Би Ти, той така и не успя да се запознае с Грейси Дентън, но познаваше Боби Том достатъчно добре, за да е наясно, че на света няма жена, способна да го ,държи изкъсо“.
- Обещавам да направя каквото ми е по силите.
- Това адски ще зарадва Грейси. Знаеш ли, че я избраха за кмет на Телароса, точно преди да се роди Уенди?
- Чух нещо такова.
Боби Том продължи да говори за жена си и новородената си дъщеричка. Кал не проявяваше особен интерес нито към едното, нито към другото, но не го показваше, защото беше наясно, че за Би Ти е важно да се държи така, сякаш семейството е най-важното в живота му сега, след като се бе оттеглил от спорта, и че изобщо не му липсва. Боби Том никога не се беше оплаквал, задето контузия в коляното бе сложила край на кариерата му, ала Бомбардировача знаеше, че това би трябвало да го разкъсва отвътре. За Би Ти футболът беше всичко, точно както и за самия него, и Бонър осъзнаваше, че без очакването на мачовете, съществуването на някогашния му съотборник е пусто като стадион във вторник вечер.
Горкият Би Ти! Кал му се възхищаваше, че не мрънка колко е несправедливо да бъде принуден да се откаже от футбола. В същото време се заричаше пред себе си, че няма да позволи на нищо да сложи край на кариерата му, преди да е готов за това. Футболът беше неговият живот и нищо не можеше да промени това. Нито възрастта. Нито контузиите. Нищичко.
Довърши разговора, а после отиде до шкафчето си, за да се облече. Докато си навличаше дрехите, мислите му се отклониха от Боби Том Денгън и се върнаха обратно към нощта на рождения му ден. Коя беше тя, по дяволите? И защо не можеше да престане да мисли за нея?
- Накара ме да дойда дотук точно днес, само за да ме попиташ за транспортните ми разходи за конференцията в Денвър?!
Джейн никога не губеше самоконтрол в професионални ситуации, но докато гледаше ръководителя на дейността в лабораторията „Прийз“, й се прииска да закрещи.
Доктор Джери Майлг вдигна глава от документите на бюрото си, в които се бе заровил.
- За теб, Джейн, тези подробности може и да са досадни дреболии, но мога да те уверя, че като директор на лабораторията „Прийз“, за мен те изобщо не са незначителни.
Той прокара пръсти през тънката си, посивяваща, прекалено дълга коса, сякаш тя сериозно го беше подразнила. Жестът му беше точно толкова отработен, колкото и външният му вид. Днес униформата му се състоеше от раздърпано, жълто полиестерно поло, овехтяло сако, по чиято яка имаше пърхот, и стари рипсени панталони, които сега, слава богу, бяха скрити от бюрото.
Джейн нямаше навика да съди за хората по дрехите им, защото през по-голямата част от времето беше прекалено разсеяна, за да ги забележи. Подозираше, обаче, че Джери нарочно си е избрал такъв небрежен вид, за да поддържа образа на ексцентричния физик - стереотип, излязъл от мода преди поне десет години, но който според него би могъл някак да скрие факта, че той вече не е в състояние да не изостава от темповете, с които се развиваше съвременната наука.