Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
-ДСН.
- Че аз не казах ли същото? - Кал пусна един диск и се върна в креслото си, а стаята се изпълни с бързите ноти на „Полетът на бръмбара“ на Римски-Корсаков. Произведение с толкова динамичен ритъм, че изобщо не отговаряше на представата на Джейн за съблазнителна музика, но пък какво ли разбираше тя?
Изпълни няколко завъртания на раменете, е които загряваха преди тренировка, като се опитваше да изглежда прелъстител-но, но темпото на музиката не й помагаше особено. Все пак, химикалите, които плуваха в кръвта й, я подгряха. Добави няколко странични разтягания - първо надясно, а после и наляво, за да не си обърка равновесието.
Косата й докосваше бузите, докато тя се движеше по начин, който можеше само да се надява, че е изкусителен, но в погледа на изпепеляващите му очи не виждаше никакви признаци да е обзет от неудържима похот. Помисли си дали да не докосне пръстите на краката си, но не смяташе, че е най-изящното движение. Пък и не можеше да го стори, без да приклекне лекичко. Изведнъж я осени вдъхновение.
„ Едно. Две. Три. Мах с единия крак!
Едно. Две. Три. Мах с другия крак! “
Той кръстоса крака и се прозя.
Джейн опита с движение сякаш върти обръч.
Бомбардировача си погледна часовника.
Беше безнадеждно. Тя спря и остави бръмбара да си лети без нея.
- А пък аз вече се бях настроил за по-сериозните подскоци.
- Не танцувам добре, когато ме гледат.
- Май е трябвало да прекараш повечко време с онези образователни филми. Или пък с един-два от старите филми на Джон Траволта. - Той се изправи и отиде да намали музиката. -Мога ли да бъда откровен с теб, Роузбъд?
- Ако обичаш.
- Не ме възбуждаш. - Бръкна в задния си джоб и извади портфейла си. - Нека ти платя още малко за изгубеното време.
Джейн с усилие потисна порива да заплаче, въпреки че не избухваше лесно в сълзи. Бонър я изритваше и тя щеше да изгуби най-добрия си шанс да се сдобие с детето на мечтите си. Отчаянието придаде дрезгави нотки на гласа й.
- Моля те. Не можеш да ме отпратиш просто така.
- Разбира се, че мога.
- Така... така ще ме уволнят. Бизнесът със „Старс“ е много важен за агенцията ми.
- Щом е толкова важен, защо са изпратили теб? Всеки би могъл да види, че изобщо не те бива в този занаят.
- Ами... в града има конгрес. Не ни достигат кадри.
- Значи, казваш... че ми набутаха теб, поради липса на нещо по-добро?
Тя кимна.
- И ако открият, че си останал недоволен от услугите ми, ще ме уволнят. Моля те, нуждая се от тази работа. Ако го направят, ще изгубя осигуровките си.
- Получаваш осигуровки?
Ако проститутките не получаваха медицинска застраховка и такива работи, определено си ги заслужаваха.
- Имаме страхотно покритие за зъболекарско лечение,, а аз съм си записала час за4лечение на пулпит. Не може ли... не може ли просто да отидем в спалнята?
- Не знам, Роузбъд...
- Моля те! - Обзета от отчаяние, сграбчи ръцете му и като стисна очи, ги притегли към гърдите си и ги положи върху тях.
- Роузбъд?
-Да?
- Какво правиш?
- Оставям те... да опипаш гърдите ми.
- Аха. - Ръцете му не помръднаха. - В някой от онези образователни филми не се ли препоръчваше първо да се съблечеш?
- Сакото е съвсем тънко и съм сигурна, че няма особена разлика. Така, както съм сигурна, че си наясно, че отдолу не нося нищо.
Топлината на дланите му изгаряше кожата й през фината коприна, но тя си забрани да мисли какво ли би било да почувства ръцете му без тази тънка като кърпичка бариера.
- Може да раздвижиш ръцете си.
- Оценявам предложението ти, но... Възнамеряваш ли изобщо да си отвориш очите в близкото бъдеще?
Джейн беше забравила, че ги е затворила и сега бързо повдигна клепачи.
Което се оказа грешка. Беше застанал толкова близо, че трябваше да извие глава, за да го погледне. От такова малко разстояние чертите му бяха размазани, но не достагьчно, за да скрият факта, че устата му бе още по-твърда, отколкото си бе помислила в началото. На брадичката му зърна малък белег, както и още един там, където започваше косата му. Беше изтъкан от мускули и стомана. На света не можеше да има момче побойник, на което би му стискало да тормози детето на този мъж.
„ Това е моята люлка, зубрачке! Разкарай се или ще те прасна.
Откачалката Джейн има въшки... Откачалката Джейн има въшки... “
- Моля те! Не може ли просто да отидем в спалнята ти?
Тя отпусна пръстите си и той бавно свали ръце от гърдите й.