Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Не става въпрос за обикновени филми. Нищо, което би искал някое малко, впечатлително дете да види. Ала старите похвати на практическо обучение вече не са приложими в тази ера на безопасния секс, поне не и за по-добрите агенции.
- Агенции? За публични домове ли говориш?
Макар и не изречена направо, думата „курва“ я жегна и този път.
- Политически коректният термин е „агенции за наслада“. -Тя направи пауза. Имаше чувството, че главата й се рее във въздуха, откъсната от раменете й. - А проститутките е по-добре да бъдат наричани доставчици на сексуална наслада или ДСН.
- ДСН? Ама ти си същинска енциклопедия.
Интересно, акцентът му сякаш се засилваше с всяка изминала минута. Сигурно беше от алкохола. Слава богу, че беше твърде тъп, за да си даде сметка колко странен беше станал този разговор.
- Имаме презентации със снимки и гостуващи лектори, които обсъждат различните си специалности с нас.
- Като например?
Джейн напрегна мозъка си.
- Ъъъ... сексуални игри и фантазии.
- Какви игри?
Какви наистина? Тя започна да прехвърля наум най-различни сценарии, търсейки някой, който да не включва физическа болка или унижение.
- Ами, има една, която наричаме Пепеляшка и принца.
- И какво представлява тя?
- Включва... рози. Да правиш любов върху легло, застлано с цветове от рози.
- Прекалено е момичешко за моя вкус. Да ти се намира нещо по-пикантно?
Защо й беше да споменава сексуални игри?
- Разбира се, но гьй като си първият ми клиент, мисля, че ще получиш повече за парите си, ако се придържаме към по-простичките неща.
- Мисионерска поза и такива неща?
Джейн преглътна мъчително.
- Това е настоящият ми специалитет. - Той не изглеждаше особено заинтригуван, макар лицето му да бе толкова безизразно, че беше трудно да се каже със сигурност. - Това или... мисля, че може да имам талант да бъда... ъъъ... партньорът отгоре.
- Е, май току-що преодоля предразсъдъците ми спрямо проститутките.
- Доставчиците на сексуална наслада.
- Все тая. Работата е там, че си малко старичка за мен.
Стара! Тези думи наистина я вбесиха. Той беше на трийсет и шест и въпреки това имаше наглостта да смята жена на двайсет и четири години за стара! Може би беше заради замаяността в главата й, но фактът, че не е на двайсет и четири вече нямаше никакво значение. В случая ставаше въпрос за принципа.
Придаде си съчувствено изражение.
- Съжалявам, явно съм разбрала погрешно. Предположих, че си способен да се оправиш с истинска жена.
Каквото и да пиеше, явно му влезе в кривото гърло, защото той се задави.
С чувство на яд Джейн махна към телефона.
- Да позвъня ли в офиса и да ги помоля да изпратят някоя от по-малките? Ако са си написали домашните, би трябвало да са свободни.
Той спря да кашля и й отправи изпепеляващ поглед.
- Ти не си на двайсет и четири. И двамата сме наясно, че не си и с ден по-млада от двайсет и осем. А сега, давай, покажи ми какви трикове за загряване си научила от онези образователни филми. Ако събудиш интереса ми, може и да размисля.
Повече от всичко друго искаше да му каже да върви по дяволите, но нямаше да допусне възмущението й, колкото и оправдано да бе, да я отклони от набелязаната цел. Как би могла да го съблазни? Не беше мислила особено за любовни игри, предполагайки, че той ще се покатери отгоре й, ще свърши каквото има да прави и ще се претърколи настрани, както правеше Крейг.
- Какви игри предпочиташ?
- Носиш ли си сметана?
Джейн усети, че се изчервява.
-Не.
- А белезници?
- Не!
- По дяволите! Е, тогава май няма значение. Отворен съм за всичко. - Той се отпусна в най-мекото кресло в стаята и направи неясен жест в нейна посока. - Отиди ей там, Роузбъд, и... как се викаше... импровизирай. К’вото и да измислиш, сигурно ще ми хареса.
Дали да не му изтанцува някой изкусителен танц? Когато никой не я гледаше, беше доста добра танцьорка, но пред други обикновено бе непохватна и стеснителна. Или пък да изпълни някои от упражненията от курсовете си по аеробика, макар че с огромната й заетост и факта, че предпочитаната й тренировка бяха бързите разходки, тя обикновено си тръгваше преди края на заниманията.
- Защо не пуснеш любимата си музика?
- Нямаш проблем. - Той се изправи и отиде до шкафа с уредбата. - Мисля, че ми се намира нещо по-интелектуално. Обзалагам се, че НСД като теб, си пада по префърцунената музика.