Ден нула [calibre 1.48.0]

— Семейство Рейнолдс не са живеели в тази къща — обяви с равен глас той. — Въпросът е какво са правили тук.

— Къщата е собственост на Ричард и Мини Халвърсън, родителите на мисис Рейнолдс. В момента са в старчески дом. Всъщност само той. Доскоро мисис Халвърсън живееше тук, но получи удар и я преместиха в една специализирана болница край Пайквил. Разстоянието до там не е голямо, но по нашите пътища ще отнеме най-малко час и половина.

— Вече имах възможност да се уверя в това.

— По всяка вероятност мисис Рейнолдс е била временно тук, за да посещава баща си, да подготви къщата за продажба и да премести майка си в същия старчески дом, тъй като тя вече не е в състояние да живее сама. Сега е лятна ваканция и затова е взела децата със себе си. Предполагам, че мистър Рейнолдс е отскачал до тук само през уикендите.

— Откъде намери тази информация?

— От местни източници. Старческият дом и болницата, плюс разговори със съседите.

— Добра работа — похвали я Пулър.

— Не съм тук, за да работя зле.

— А аз съм тук, единствено защото една от жертвите носи униформа. Според шефа ми вие тук нямате нищо против съвместната ни работа.

— Нашият шериф не възразява.

— А ти?

— Да речем, че не съм решила още.

— Струва ми се справедливо — кимна Пулър.

— Значи Рейнолдс е работил в АВР?

— Не ти ли го казаха, когато им изпрати отпечатъците му?

— Не. Само потвърдиха самоличността му. Военното разузнаване, а? Може би е бил нещо като шпионин и затова са му видели сметката?

— Не знам. Готвел се е да излезе в пенсия. Може би е бил чиновник с висш чин, решил да поспечели от частния сектор. В Пентагона работят много такива хора.

Пулър реши да не споделя с какво всъщност се е занимавал Рейнолдс в Агенцията за военно разузнаване. Жената насреща му нямаше право на достъп до подобен род информация, а той съвсем не беше готов за служебно наказание и евентуално понижение.

— На практика това не ни помага кой знае колко — каза Коул.

— Е, може би не е бил чиновник — подхвърли той.

— Но нали току-що каза, че…

— Казах може би. Но не е сигурно. И аз току-що навлизам в разследването, също като теб. Много неща не знам.

— Добре.

— Открила си ги така, както ги виждаме, нали? — попита Пулър, приближавайки се към жертвите. — Подредени един до друг…

— Да.

— Причината за смъртта на възрастните е напълно очевидна, но какво ще кажеш за децата?

Коул не отговори и той се обърна да я погледне.

Дулото на револвера ѝ беше насочено в главата му.

11