![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Пулър огледа инвалидната рампа. Матю Рейнолдс нямаше петдесет и явно бе в достатъчно добра физическа форма, след като още служеше в армията. Съпругата му беше с пет години по-млада от него, без здравословни проблеми според електронното ѝ здравно досие. Децата — на шестнайсет и седемнайсет — също имаха чисто здравно досие. Никой от тях не бе имал нужда да използва рампата. Следователно тази къща не беше тяхна. Появили се бяха тук по други причини. Които може би им бяха стрували живота.
Отново огледа следите от гуми на банкета, после забеляза малко петно, което тъмнееше на метър-два навътре в алеята. Мястото на мотора — разбира се, ако предницата на колата е била насочена на изток. Като внимаваше да не наруши отпечатъците от гуми, Пулър приклекна и го докосна с пръст. Моторно масло, все още топло. Някой бе идвал тук съвсем наскоро. Охраняващият полицай? Може би. Но къде беше отишъл?
Пулър се изкачи с бърза крачка на верандата и веднага видя счупеното стъкло. Наведе се и внимателно обу чифт найлонови терлици. Входната врата беше заключена, но не с резе. Отварянето ѝ му отне точно три секунди.
Пристъпи напред. В едната си ръка държеше включеното фенерче, а в другата — готовия за стрелба МП. Когато влизаш в къща, в която са убити четирима души, а охраняващият ги полицай е изчезнал, всичко може да ти мине през ума. След няколко предпазливи крачки стигна дневната и лъчът на фенерчето ги освети.
Бяха на канапето в седнало положение.
Подредени един до друг.
Четири трупа.
Пулър прибра пистолета, оттегли се максимално назад и включи микрофона. Сбитото му описание не пропускаше нищо от онова, което виждаше.
Бащата най-вдясно, дъщерята — най-вляво. Майката и сина по средата. Майката се е облегнала на бащата. Пулър насочи фенерчето си към пода, застлан с овехтял килим. По него нямаше кървави петна. Лъчът премина по главите на жертвите.
Бащата беше получил едрокалибрен куршум в лицето. Почти от упор.
Лицето на майката беше недокоснато, но в замяна на това тялото ѝ бе надупчено като решето. Ръцете бяха раздробени. Вдигнала ги е да се предпази, помисли си Пулър. Миг преди да я застрелят. Разбира се, без никакъв шанс. Просто инстинктивно движение, за да прикрие онази част на тялото, към която е било насочено оръжието.
Смъртоносните рани на децата не се виждаха. Вероятно бяха застреляни в гръб. Родителите не бяха убити тук, защото липсваха кървави следи. Убили ги бяха някъде другаде в къщата, а след това ги бяха наредили в дневната. Като семейство, седнало да гледа телевизия.
Откачена работа. Но за да очистиш цяло семейство по този начин, наистина трябваше да си откачен, болен изверг.
Той се приближи към канапето, като внимаваше да не стъпва върху нищо, обозначено с номер. Бащата беше облечен в старата зелена униформа, която нямаше да излезе от употреба още няколко години. Дясната част от лицето му липсваше. Вратните прешлени се виждаха през огромната дупка в шията. Изтеклото око тъмнееше. Рани по тялото нямаше.
Подобни поражения можеха да бъдат нанесени единствено с пушка.
Майката гледаше Пулър право в очите. Един по-мелодраматичен наблюдател би сметнал, че в погледа ѝ се чете молба.
Открий убиеца!
Пулър насочи фенерчето към гърдите ѝ. Десетки произволно разположени дупки. Отново стрелба с пушка, но по-отдалече.
Извади линийката от горното си джобче и старателно измери разстоянието между дупките върху някога бялата блуза на мисис Рейнолдс, която в момента беше тъмночервена. Пресметна нещо наум и прибра линийката. После опипа ръцете им — първо на мъжа, а след това и на жената. Все още вкочанени, но вече се усещаше отпускането на мускулите. Температурата на телата беше като тази в стаята, а може би малко по-ниска. Кръвта се беше оттекла към краката. Пикочните мехури и червата отдавна бяха опразнени. Кожата им беше зеленикавосиня, вонята на разложението се усещаше съвсем ясно. В смъртта всички са грозни.
Той насочи вниманието си към децата, но изведнъж се завъртя рязко. Шум. Някъде от къщата.
Май не беше единственото живо същество между тези стени.
8
Туп-туп-туп. Туп-туп-туп.