![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
— Обади се в участъка и им нареди да запечатат куфарчето и лаптопа на полковника.
Тя се подчини. Пулър я изчака да приключи разговора и каза:
— Последвай ме.
Поеха надолу по стълбите и влязоха в мазето. Тялото се беше смъкнало още по-надолу и подметките почти докосваха бетонния под.
Пулър внимателно наблюдаваше реакцията на Коул, която не откъсваше очи от трупа. Този път не се разплака, а само поклати глава. Очевидно се бореше с емоциите си, а може би се срамуваше от него. Самият той беше виждал как умират приятели. Много приятели. Но всеки следващ път приемаше смъртта по-трудно. Илюзия беше, че свикваш с нея и закоравяваш.
— Ще пипна мръсника, който го е направил! — прошепна Коул и отстъпи крачка назад.
— Знам.
— Не можем ли да го свалим? Не искам да го оставяме да виси като заклано животно!
— Можем да прережем примката, но срещу възела — каза той. — Дай ми една секунда.
Той излезе навън и забърза към огромната раница в багажника на колата си.
Върна се със сгъваема стълбичка и голям найлонов лист.
— Ще увия тялото с найлона, за да запазим евентуалните улики. Ти ще се качиш на стълбичката и ще прережеш примката с ножа ми. Не забравяй, че трябва да бъде срещу възела…
Справиха се успешно и увитият в найлон труп се свлече в силните ръце на Пулър. Той го положи по гръб на пода, а Коул пъргаво слезе от стълбичката.
— Запали лампата, ако обичаш — каза той.
Помещението се изпълни с ярка светлина.
— Силно притискане на каротидната артерия и югуларната вена, вероятно счупване на подезичната кост — констатира той, приведен над шията на Уелман. — След аутопсията ще знаем със сигурност дали е така. — Той посочи петната по кожата. — Спукването на кръвоносните съдове сочи, че са го обесили жив.
Обърна тялото на една страна, за да се виждат завързаните ръце.
— Потърси рани от евентуална съпротива и погледни под ноктите му. Ако имаме късмет, може би ще открием нечие ДНК.
Коул се зае да изпълни заповедта, използвайки фенерчето му.
— Няма нищо — обяви след няколко секунди тя. — Което е странно. Лари със сигурност би се съпротивявал. Може би убиецът се е погрижил да отстрани евентуалните следи.
— Мисля, че обяснението е тук — каза Пулър, докосвайки сплъстената от кръв коса на полицая. — Първо го е фраснал по главата, а след това го е обесил.
Извади термометъра от раницата си и го опря в челото на Уелман.
— Около два градуса под нормалното. — Пресметна наум и добави: — Мъртъв е от около три часа. Което означава някъде към два и половина през нощта.
Отвън изскърцаха спирачки.
— Кавалерията пристигна — каза Пулър и срещна погледа на Коул, която го наблюдаваше.
— Очевидно знаеш какво правиш — тихо рече тя.
— Тук съм, за да ти помагам, стига да искаш.
— Искам — кимна тя и се насочи към стълбите.
— Ще огледам местопрестъплението още веднъж — подвикна след нея Пулър. — Това не означава, че се съмнявам в уменията на колегите ти, но и от мен се очаква да докладвам. Началството иска безупречно разследване.
— Прави каквото щеш, стига да пипнем копелето! — отсече Коул и пое нагоре.
Пулър огледа още веднъж мъртвия полицай и се взря в отсрещната стена, оплискана с кръв. Явно там бяха екзекутирани семейство Рейнолдс.
Екзекутирани беше точната дума. Нямаше друг начин да се опише това отвратително престъпление.
Изстрел в главата за него, изстрел в тялото за нея. Защо такава разлика в отношението, запита се той. А децата не бяха разстреляни. При масовите убийства рядко се наблюдаваше различен начин на действие. Смяната на похватите означаваше губене на ценно време. Също като преместването на труповете след убийството. Може би убиецът бе разполагал с всичкото време на света.
Той отново сведе поглед към трупа на Уелман.
Всички убийства си приличат по едно: някой умира по насилствен начин. Всичко останало е различно.
Пулър се изправи и тръгна към стълбите.
12
Тримата полицаи от окръг Дрейк стояха един до друг, втренчени в мъртвия си колега. Пулър се възползва от това, за да ги огледа. Всички бяха около метър и осемдесет, двама слаби и един по-пълен. Млади, под трийсет. На ръката на единия беше татуирана котва.
— Служил си във флота? — попита Пулър.
Мъжът вдигна поглед от тялото на Уелман и кимна.
Татуировката му със сигурност бе направена след уволнението, помисли си Пулър. В армията не разрешаваха татуировки, които униформата не скрива.
— А ти си в пехотата, така ли? — попита мъжът с котвата.
— В Седемстотин и първи отряд на ОКР в Куонтико.
— В Куонтико обучават и морски пехотинци, нали? — обади се пълничкият.