Ден нула [calibre 1.48.0]

Размениха си продължителни погледи, в които се долавяше известно напрежение. После Коул отиде до вратата и повика Мънро, който беше наврял глава в багажника на колата си.

— Лан, събери си нещата и ела тук. Един човек изгаря от желание да работи с теб.

После тя се завъртя към Пулър и заби пръст в гърдите му.

— Да се разберем. Той е още хлапе. Можеш да го наставляваш и да го научиш на нещо, но без да го унижаваш. След приключване на разследването ти ще си заминеш, но аз оставам тук. Ще продължавам да работя с него, защото други няма. Разбрахме ли се?

— Да — кимна Пулър.

Лан Мънро се появи трийсетина секунди по-късно, помъкнал сакове и чанти. Беше чернокож младеж, облечен в зелен гащеризон. Спря на прага, остави багажа и обу стерилни терлици. Разписа се в дневника, който му поднесе един от полицаите, надяна латексови ръкавици и влезе. Не беше много по-висок от Коул, тесен в раменете, но вече с коремче. С бръсната глава и къси дебели крака. Носеше очила с телени рамки.

— Лан, запознай се със специален агент Джон Пулър от ОКР.

Мънро се усмихна и подаде ръка на Пулър, който се извисяваше поне с трийсет сантиметра над него.

— Приятно ми е, специален агент Пулър.

— Наричай ме просто Пулър. — Той огледа багажа му. — Оборудването ти?

— Да.

— Приключи ли с колата на Лари? — обади се Коул.

— Да — кимна Мънро. — Първоначалният оглед не разкри нищо особено. Никъде няма кръв. Разпоредих се да я изтеглят до участъка, където ще се заема с детайлите.

— Сержант Коул спомена, че си заснел местопрестъплението — каза Пулър. — Ще ми покажеш ли снимките?

Мънро извади фотоапарата си, включи го и пусна снимките в автоматична последователност.

— Огледално-рефлексен с трийсет и пет милиметров обектив? — попита Пулър.

— Да. На такъв се обучавахме в школата. Направил съм по три снимки на всеки от обектите: една ориентираща заедно със съседните обекти, втора с линийка и трета в близък план.

— Много добре. С каква бленда?

Коул го изгледа изпод вежди, но той се направи на разсеян.

— Осем за всичко, отдалечено на повече от метър, две и осем за близките кадри — спокойно отвърна Мънро, без изобщо да забележи мимиките на шефката си.

Пулър кимна одобрително.

— Под какъв ъгъл? — зададе следващия си въпрос той.

— Заснех всичко от нивото на очите.

— А направи ли панорама от няколко кадъра?

Мънро видимо изгуби част от самоувереността си и поклати глава.

— Не, това не.

Пулър стрелна с поглед Коул, която беше сложила ръце на хълбоците си и го гледаше враждебно със стиснати устни. За миг му мина през ума, че тя отново ще насочи револвера в челото му.

— Нищо — рече той. — Това е едно от прекомерните изисквания на армията. Виж какво, Лан. Ще ми трябва експертна помощ, а доколкото разбирам, ти знаеш всичко за фотографията…

— Няма проблем — отвърна младежът, светкавично възвърнал самочувствието си. — С удоволствие ще ви помогна. — Той посочи статива и останалата част от оборудването, което Пулър беше извадил от раницата си. — Външна светкавица?