![Ден нула [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/1/den-nula-calibre-1-48-0-download.jpg)
Ден нула [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Джон Пулър #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден нула [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Откъм стълбите за мазето.
Разбира се!
Пулър безшумно се приближи към вратата.
Вдигна глава и подуши въздуха. Търсеше да долови и друга миризма, освен вонята на разлагащи се тела: пот, одеколон, цигари. Изобщо всичко, което би му донесло предимство.
Не, не подуши нищо.
Бутна вратата с крак и излезе в тъмния коридор.
Туп-туп-туп.
Механичен шум, който изобщо не му помагаше да се отпусне.
Ако се налагаше да насочи някого към смъртта, без съмнение щеше да прибегне до отвличащи вниманието шумове. Беше го правил много пъти в Ирак и Афганистан, също като противниците си.
Извади от раницата прибора за нощно виждане, надяна го и го включи. Тъмният тунел изведнъж грейна в светлина, зелена и леко мътна. Приведе се и посегна към втория пистолет на колана си. И двете оръжия бяха заредени, готови за стрелба. Обикновено не използваше два пистолета, просто защото това щеше да се отрази на точността, особено ако се налагаше да стреля по две мишени едновременно. Но в ограниченото пространство на коридора точността минаваше на втори план. В случая огневата мощ бе по-важна.
Две бяха основните разлики между военните полицаи и специалните агенти на ОКР: първите нямаха право да държат патрон в цевта на личното си оръжие, докато вторите бяха задължени да го правят. В края на дежурството си военните полицаи предаваха оръжието си на съхранение, но агентите на ОКР не можеха да си представят, че дори за миг ще се разделят с него.
Пулър не си падаше по безразборната стрелба, ала в случай на нужда беше в състояние да изпразни и двата пълнителя за десетина секунди. Нямаше как да не улучи мишената. Но не виждаше мишена.
Приведен надолу, Пулър заслиза по покритите с мокет стълби. Присвитото му око гледаше през мерника на пистолета в дясната ръка. Затвореното пространство не му харесваше никак. Войниците го наричаха «фаталната фуния». Той разполагаше със сериозна огнева мощ, но нямаше представа с какво разполага противникът.
Туп-туп-туп.
Определено беше механичен шум. Но някой трябва да бе включил уреда, който го произвеждаше.
В доклада се споменаваше за куче. Вероятно Коул и хората ѝ го бяха прибрали. Нямаше как да проявят глупостта да го оставят без надзор на местопрестъплението, още повече с четири окървавени трупа. Колкото и да бяха опитомени, кучетата все пак си оставаха месоядни животни.
Туп-туп-туп.
Стигна до най-долното стъпало и видя недовършено помещение с бетонен под и голи стени, към които бяха закрепени кабели. Лъхна го миризма на плесен. Стори му се много по-приятна от онази горе.
После видя петната на една от стените. А също и на пода пред себе си. Кръв. Убийствата бяха извършени тук. Поне на родителите.
Туп-туп-туп.
Отново се огледа, този път с удвоено внимание. В дъното имаше ниша. От мястото си не можеше да види какво има там заради издадената носеща стена.
Туп-туп-туп.
«Разбира се, че звукът идва точно от там.»
Насочил двата пистолета към нишата, Пулър предпазливо запристъпя към нея, залепил гръб за стената.
Не след дълго стигна до ъгъла и се отдръпна назад. Ъглите бяха проблематични — или «динамични», както казваха войниците. И с пълно право, защото всеки ъгъл предполагаше рязка промяна в ситуацията.
— Федерален агент! — подвикна той.
Нищо.
— Федерален агент!
Огледа носещата стена. Бетонна. Ако беше дървена или шперплатова, без никакво колебание щеше да я надупчи с няколко изстрела, за да стресне всеки, който го дебнеше зад нея. Но пред бетона беше безсилен. Куршумите със сигурност щяха да рикошират в него.
— Хвърли оръжието на пода и излез с ръце на главата! Ще броя до пет и ще ти подпаля задника със зашеметяваща граната!
Той започна да брои, изпитвайки съжаление, че не носи това толкова полезно оръжие.
Туп-туп-туп.
Пулър затъкна единия от пистолетите в колана си, свали раницата от гърба си и я подхвърли към нишата, готов да натисне спусъка.
Туп-туп-туп.
Отзад или нямаше никой, или противникът му беше адски хладнокръвен. Пулър приклекна, напрегна мускули и светкавично протегна врат. Онова, което зърна за стотна от секундата, не беше добро. Никак не беше добро.
Изправи се и заобиколи ъгъла. Звукът идваше от преобърнат на пода вентилатор, чиято перка ритмично почукваше по бетона.
Едва сега разбра какво го беше включило.
Вдигна поглед към униформения мъж, който висеше от тавана. Коженият колан около шията му се беше разхлабил и тялото се беше смъкнало надолу, но продължаваше да виси. Краката му бяха преобърнали вентилатора, който се беше включил.
Вече му стана ясно какво се е случило с полицая, изпратен да охранява къщата.