Тъгата на сукубата

— Вечерта ще бъде дълга. — Питър изгледа сурово и двама ни. — Всички имате нужда от курс «Вампири за начинаещи». Да не очаквам, че ще ни предложиш нещо за пиене, нали, Джорджина?

Нетърпеливо махнах с ръка към кухнята:

— Вземете си каквото намерите. Аз искам да науча повече за ловците на вампири.

Питър излезе от дневната и изскимтя, когато налетя на някоя от многото купчини с книги, които бях сложила наоколо. Мислено отбелязах да си купя нова библиотечка. Намръщен, той проучваше с неодобрение почти празния ми хладилник.

— Наистина трябва да поработиш над уменията си на домакиня.

— Питър…

— Чувам разни истории за една друга сукуба… онази от Мисула. Как се казваше?

— Дона — подсказа Хю.

— Да, Дона. Организира невероятни партита. Осигурява всичко и кани всички.

— Ако вие, момчета, искате да пирувате заедно с всички онези десет души от Монтана, прав ви път — преместете се там. А сега стига си ни губил времето.

Без да ми обръща внимание, Питър се загледа в червените карамфили, купени предната вечер. Бях ги сложила в една ваза близо до кухненската мивка.

— Кой ти изпраща цветя?

— Никой.

— Сама си изпращаш цветя? — попита Коди и гласът му потрепери от съжаление.

— Не, просто ги купих. Не е същото. Вижте, защо говорим за това, когато е ясно, че убиец на вампири се разхожда свободно наоколо? Вие двамата в опасност ли сте?

Питър най-после се спря на вода, но подхвърли бири на Хю и Коди.

— Не.

— Не сме ли? — Коди изглеждаше изненадан да научи това. Малкото му години като вампир на практика го превръщаха в бебе в сравнение с нас. Тъй да се каже, Питър го учеше «на занаята».

— Ловците на вампири са просто по-специални смъртни, родени със способността наистина да могат да причинят нещо на вампирите. Разбира се, по принцип смъртните не могат да ни наранят. Не ме питай как или защо е така; доколкото ми е известно, няма правило. Повечето така наречени ловци на вампири изживяват живота си, без дори да разберат, че имат този талант. Тези, които правят от това кариера, са единици. От време на време се пръкват такива, убиват някой случаен вампир и само вдигат пушилка, докато някой по-предприемчив вампир или демон не им види сметката.

— Само вдигат пушилка? — невярващо запита Коди. — Дори и след случилото се с Дуейн? Не си ли поне малко разтревожен, че този човек може да преследва и теб? Нас?

— Не — отвърна Питър. — Не съм.

Споделях объркването на Коди:

— Защо?

— Защото който и да е, този човек е пълен аматьор. — Питър погледна към мен и Хю. — Какво каза Джером за смъртта на Дуейн?

Реших, че аз самата също се нуждая от питие, прерових кухненския си шкаф и си направих водка гимлет*.

[* Коктейл от водка, подсладен лимонов сок и газирана вода. — Бел.прев.]

— Искаше да знае дали съм го извършила аз.

Питър направи пренебрежителен жест:

— Не, какво каза за това как е умрял?