Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
5
— За някой, който е организирал убийство, реагираш прекалено агресивно.
— Агресивно? През последните двадесет и четири часа ми се наложи да изтърпя девствения, страшен вампир, обвинение в убийство и унижение пред любимия ми писател.
Наистина не мислех, че искам чак толкова много — да се прибера в тихия си апартамент. Вместо това заварих трима натрапници. Фактът, че ми бяха приятели, съвсем не променяше същността на въпроса. Естествено, никой от тях не разбираше защо съм разстроена.
— Нарушавате личното ми пространство! И не съм убила никого! Защо всички продължавате да мислите, че съм?
— Защото ти самата си казала, че ще го направиш — обясни Хю. Импът се бе изтегнал в любимото ми кресло в такава отпусната поза, сякаш в момента аз бях гостенка в неговия дом. — Чух го от Джером.
Срещу него седеше общият ни приятел Коди, който ме дари с дружелюбна усмивка. Беше изключително млад за вампир и ми напомняше за брата, който никога не бях имала.
— Не се тревожи. Той го заслужаваше. Ние сме с теб.
— Но аз не съм…
— Да не би да чувам гласа на знатната ни домакиня? — провикна се Питър от банята и секунда по-късно се появи в коридора. — Изглеждаш много шик за престъпничка.
— Не съм… — думите замряха на устните ми, щом го зърнах. За момент всички мисли за убийството и за нахлуването в апартамента се изтриха от ума ми. — За Бога, Питър, какво е станало с косата ти?
Той стеснително прокара ръка по острите, дълги няколко сантиметра бодлички, които покриваха главата му. Дори не можех да си представя какви количества гел е използвал, за да заобиколи по такъв начин законите на физиката. А още по-лошото бе, че връхчетата на бодличките бяха русо бели и изпъкваха на иначе тъмната му коса.
— Някой, с когото работя, ми помогна да ги направя.
— Някой, който те мрази?
Питър се начумери:
— Ти си най-нечаровната сукуба, която някога съм виждал.
— Според мен бодличките подчертават формата на веждите ти — дипломатично се включи Коди. — Просто на другите ще им трябва… известно време да свикнат.
Поклатих глава. Изгледах Питър и Коди. Те бяха единствените вампири, с които някога се бях сприятелявала, но това не ги правеше по-малко непоносими. Понякога между множеството неврози на Питър и неизменния оптимизъм на Коди се чувствах точно като герой… е, героиня, от комедиен сериал.
— _Ще ни трябва много време, за да свикнем_ — промърморих, докато си носех високо столче от кухнята.
— Намерил кой да го каже — върна ми го Питър. — Ти, с твоето изпълнение с крила и камшик.
Устата ми увисна и аз невярващо погледнах Хю. Той бързо затвори каталога «Виктория Сикрет», който прелистваше.
— Джорджина…
— Каза, че няма да кажеш на никого! Че ще си държиш устата затворена.
— Аз… просто ми се изплъзна.
— Наистина ли имаше рога? — попита Питър.
— Добре, стига толкова. Искам да изчезнете още сега — и им показах вратата. — Днес достатъчно преживях и без вас тримата.
— Дори не си ни казала, че си обявила награда за главата на Дуейн — умолително ме погледна Коди с очи като на малко кученце. — Умираме да разберем.
— Е, на практика Дуейн е този, който умря — полугласно отбеляза Питър.
— Внимавай със злобните коментари — предупреди го Хю, — може да си следващият.
Почти почувствах как от ушите ми започва да излиза пара.
— За последен път ви казвам, че не съм убила Дуейн. Джером ми повярва, ясно ли е?
Коди замислено ме изгледа:
— Но си го заплашила…
— Да, и доколкото си спомням, в един или друг момент съм заплашвала всекиго от вас. Това е просто съвпадение. Не съм му направила нищо и… — внезапно ми хрумна една мисъл. — Защо всички казват, че съм уредила убийството му или че съм възложила на някого да го направи? Защо не казват, че съм го направила _аз самата_?
— Почакай… току-що каза, че не си.
Питър погледна Коди, завъртя очи и после погледът му се насочи към мен. Изражението на по-стария вампир стана сериозно. Разбира се, «сериозно» би могло да означава какво ли не, когато е съчетано с прическа като тази.