Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— И трите случая ли са станали през нощта?
— Да.
— Чудя се дали това е важна подробност.
— Би могло; а може би просто защото нощта осигурява по-добро прикритие.
Чарлз кимна.
— Откакто раниха Сам, сред свръхсъществата настъпи паника. Трудно им е да повярват, че трите последователни покушения са случайност. А обикновените хора се тревожат, защото в техните очи трима души са били простреляни на случаен принцип — жертви, които нямат нищо общо помежду си и почти никакви врагове. А това напрежение поражда юмручни боеве в бара.
— Никога досега не съм работил като охрана — призна Чарлз. — Бях най-малкият син на баронет от средна ръка, така че трябваше да се справям сам в живота. Работил съм какво ли не. Бил съм барман, а преди много години съм работил и в публичен дом. Стоях отпред, хвалех достойнствата на проститутките — нали това е думата? — и изхвърлях от бардака клиентите, които се държаха твърде грубо с момичетата. Предполагам, че същите задължения имат и охранителите в баровете.
Загубих дар слово от този неочакван изблик на откровение.
— Разбира се, това беше, след като загубих окото си, но преди да стана вампир — уточни той.
— Разбира се — повторих аз като ехо.
— Което пък се случи, докато бях пират — продължи той. Усмихваше се. Видях го с периферното си зрение.
— И какво точно… ъм… пиратства? — Нямах представа дали употребявам глагола правилно, но той ме разбра идеално.
— О, ами… опитвахме се да хващаме жертвите си неподготвени — небрежно отвърна той. — Обикновено се подвизавахме по американското крайбрежие, в близост до Ню Орлиънс, където отвличахме малки товарни кораби. Аз плавах на малка едномачтова лодка, така че не можехме да нападаме твърде големи или добре охранявани кораби. Но когато настигнехме някоя тримачтова платноходка, падаше страхотна битка! — Той въздъхна, припомняйки си щастливото преживяване да ръгаш хората със сабя, предполагам.
— А какво се случи с теб? — учтиво попитах аз. Имах предвид как се е разделил с топлокръвния живот на безпощаден грабител и убиец и го е заменил е вампирския еквивалент на същото.
— Една вечер взехме на абордаж испански галеон, на който нямаше жив екипаж — каза той. Забелязах, че ръцете му неволно се свиха в юмруци, а гласът му доби ледени нотки. — Поехме към Тортуга. Здрачаваше се. Аз бях първият човек, който слезе в трюма. И онзи, който се намираше в трюма, ме спипа пръв.
След тази кратка история двамата замълчахме по взаимно съгласие.
Сам лежеше на дивана във всекидневната си. Двойната му каравана се намираше под прав ъгъл със задната стена на „Мерлот“, така че когато отвореше вратата си, получаваше изглед към паркинга, а не към гърба на бара и огромния контейнер за боклук, разположен между служебния вход и вратата на кухнята.
— А, ето ви и вас! — изсумтя той. Сам не обичаше да седи на едно място. А гипсираният му крак го принуждаваше да лежи закотвен на дивана и това го побъркваше. Как ли щеше да се чувства по време на следващото пълнолуние? Дали кракът му щеше да се е излекувал достатъчно, че да успее да се трансформира? А ако успееше, какво щеше да се случи с гипса? Познавала съм и други ранени свръхсъщества, но не съм била около тях в процеса на възстановяването им, така че това беше нова територия за мен. — Пече се чудех дали не сте се изгубили по пътя. — Острият тон на Сам ме върна в настоящето.
— Божичко, Суки, благодаря ти, довела си ни охранител — казах. — Съжалявам за унизителното преживяване да молиш Ерик за услуга от мое име. — В момента изобщо не ми пукаше дали ми е шеф, или не.
Сам се почувства неудобно.
— Значи Ерик се е съгласил — каза той и кимна към пирата.
— Чарлз Туайнинг, на вашите услуги — каза вампирът.
Сам се ококори насреща му.
— Ами… добре. Аз съм Сам Мерлот, собственик на бара. Оценявам готовността ви да ни помогнете в този труден момент.
— Получих заповед да го направя — хладно рече вампирът.
— Значи сделката е за подслон, храна и услуга — обърна се Сам към мен. — Дължа на Ерик услуга. — Всеки човек, дори и най-добросърдечният, би описал тона му като сумтене.