Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Аз нямах медицинска застраховка. Джейсън, разбира се, имаше — като всички работници в общинската пътноремонтна служба. Напоследък все по-често си задавах подобни въпроси: Ами ако остана инвалид? Ако си счупя ръката или ме оперират от апандисит? Не само че нямаше да мога да работя, но щях да се сдобия и с болнични сметки за плащане. А в днешно време едно залежаване в болница излизаше доста скъпичко. През изминалата година бях натрупала няколко сметки за медицински услуги и изплащането им ми излезе през носа.
Сега бях изключително доволна, че няма нужда да се тревожа поне за това. Обикновено не се заглеждам прекалено напред в бъдещето, защото съм свикнала да живея ден за ден. Но нападението над Сам ми отвори очите. Преди си мислех, че имам спешна нужда от нова кола — е, от по-нова употребявана кола. Мислех си колко опърпани са завесите в дневната и колко приятно би било да си поръчам нови от „Джей Си Пени“. Дори ми мина през ум, че би било много забавно да си купя рокля, която да не е от разпродажба. Но когато Сам пострада, се почувствах засрамена и шокирана от собственото си лекомислие.
Докато Кони Трупа обявяваше следващата песен („Една от онези нощи“), Ерик внимателно се вгледа в лицето ми.
— Бих искал да умея да чета мислите ти, така както ти го правиш с хората — каза той. — Много бих искал да знам какво става в главата ти. Бих искал да знам и защо толкова ме интересува какво става в тази глава.
Усмихнах му се накриво.
— Приемам условието ти за безплатна кръв и подслон, макар да не гарантирам, че подслонът ще е при мен. А по въпроса за парите?
Ерик се усмихна.
— Ще взема плащането в натура. Ще ми бъде приятно да знам, че Сам ми дължи услуга.
Обадих се на Сам от мобилния телефон, който той ми остави за временно ползване, и му обясних всичко.
Сам звучеше примирен.
— В бара има подходящо място, където вампирът може да спи. Добре. Храна, подслон и услуга. Кога ще дойде?
Предадох въпроса му на Ерик.
— Веднага — каза той и повика сервитьорката. Момичето носеше дълга черна рокля с дълбоко деколте — униформата за всички човешки служителки в бара. (Нека ви кажа нещо за вампирите: те не обичат да обслужват маси. Да не говорим, че изобщо не ги бива в това. Вампирите почти винаги наемат хора да вършат мръсната работа в заведенията им.) Ерик й поръча да доведе Чарлз; тя се поклони, притисна юмрук към противоположното си рамо и каза:
— Да, господарю.
Направо да повърнеш.
Както и да е; Чарлз прескочи театрално тезгяха и се отправи към сепарето на Ерик под бурните аплодисменти на клиентите.
Поклони ми се, а после погледна към Ерик с очакване, което би трябвало да изглежда като раболепие, но всъщност си беше най-нормална учтивост.
— Тази жена ще ти каже какво да правиш. Оттук нататък тя ще е твоя господарка, докато се нуждае от услугите ти. — Не успях да разшифровам изражението на Чарлз Туайнинг и нямах никаква представа как му понасяше заповедта на Ерик. Много вампири просто не биха приели да слугуват на човек, независимо от заповедите на шерифа им.
— Ерик, не! — Бях шокирана. — Ако някой трябва да му е господар, то това е Сам.
— Сам те изпрати при мен. Аз решавам, че Чарлз ще работи под твое ръководство. — Лицето му доби каменно изражение. От опит знаех, че стигнеше ли се дотам, спорът ставаше излишен.
Нямах представа накъде отиваха нещата, но определено надушвах неприятности.
— Само да си взема палтото, и съм готов да тръгнем, когато пожелаете — каза Чарлз Туайнинг и се поклони толкова покорно и грациозно, че се почувствах като идиот. Благодарих му със задавен глас, а той, все още наведен, вдигна към мен единственото си око и ми намигна. Усмихнах се неволно и се почувствах значително по-добре.
От тонколоните се разнесе гласът на Кони Трупа:
— Здравейте, нощни слушатели. Продължавам с поредицата от десет последователни песни специално за нас, мъртъвците. Ето и една много любима. — И Кони пусна „Спуска се нощта“, а Ерик каза:
— Ще танцуваш ли с мен?
Погледнах към малкия дансинг. Беше празен. Но в крайна сметка Ерик осигури за Сам барман и охранител едновременно, така че му дължах благодарност.
— Благодаря — промълвих учтиво аз и се измъкнах от сепарето. Ерик ми подаде ръка и аз я поех. Другата му длан прилепна към талията ми.
Въпреки разликата в ръста се справихме чудесно. Аз се преструвах, че не виждам как всички присъстващи ни зяпат, и двамата се понесохме по дансинга така, сякаш много добре знаехме какво точно правим. Фокусирах вниманието си върху гърлото му, за да не се налага да го гледам в очите.