Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Първо се отбихме до вампирската странноприемница, където живееше Чарлз, за да си вземе някои неща. Багажът му се побираше в малък спортен сак, в който най-вероятно имаше дрехи за около три дни. Разказа ми, че съвсем отскоро е в Шривпорт и още не е имал време да реши къде да се установи.
След като пътувахме около четирийсет минути, вампирът каза:
— А вие, мис Суки? С родителите си ли живеете?
— Не, те починаха, когато бях на седем — отвърнах. С ъгълчето на окото си забелязах жеста на ръката му, с който ме окуражаваше да продължа. — Една нощ през онази пролет валя пороен дъжд, огромно количество за много кратко време, и баща ми се опитал да прекоси един мост, който вече бил под водата. Реката ги отнесла веднага.
Погледнах надясно и го видях да кима. Хората умираха, понякога внезапно и неочаквано, а понякога доста нелепо. Един вампир знаеше това по-добре от всеки друг.
— Двамата с брат ми отраснахме в дома на баба ни — казах. — Тя почина миналата година. Брат ми се премести в старата къща на родителите ни, а аз останах в бабината.
— Късметлийка си, че имаш свой дом — обади се той.
В профил острият му нос изглеждаше изящен, почти миниатюрен. Зачудих се дали си даваше сметка, че човешката раса бе станала по-едра, а той си стоеше същият.
— О, да — съгласих се аз. — Страхотна късметлийка съм. Имам работа, имам брат ми, имам къща, имам приятели. И съм здрава.
Той за пръв път обърна към мен цялото си лице. Или поне така ми се стори, но аз тъкмо изпреварвах един очукан форд и нямаше как да отвърна на погледа му.
— Много интересно. Прощавай, по бях останал с впечатлението, че имаш някакъв недъг. Пам спомена нещо такова.
— О, да… аха.
— И какъв е… този недъг? Изглеждаш много… ъм… корава.
— Аз съм телепат.
Той се умисли.
— Какво означава това?
— Мога да чета мислите на други хора.
— Но не и на вампири.
— Не, не на вампири.
— Много добре.
— Да, и аз така смятам. — Ако можех да чета мислите на вампирите, отдавна да съм мъртва. Вампирите ценят личното си пространство.
— Познаваше ли Чоу? — попита той.
— Да. — Беше мой ред да съм лаконична.
— А Дългата Сянка?
— Да.
— От позицията на най-новия барман във „Вамптазия“ определено съм заинтригуван от обстоятелствата около смъртта им.
Напълно разбираемо, но аз нямах представа как да отговоря.
— Добре — предпазливо казах аз.
— Ти там ли беше, когато Чоу умря отново? — Някои вампири използваха тази формулировка, когато говореха за окончателната смърт.
— Ами… да.
— А Дългата Сянка?
— Ами… да.
— Бих искал да чуя какво имаш да кажеш по този въпрос.
— Чоу умря в така наречената Война с вещиците. Дългата сянка се опитваше да ме убие и тогава Ерик го прониза с кол, защото и без друго крадеше от него.
— Сигурна ли си, че това е причината Ерик да го прониже? Заради кражби?
— Бях там. Би трябвало да знам. Точка по въпроса.
— Предполагам, че животът ти не е много лесен — каза Чарлз след дълга пауза.
— Така е.
— Къде ще прекарвам светлата част от денонощието?
— Шефът ми се е погрижил за това.
— Във вашия бар често ли се случват неприятности?
— Едва отскоро — отвърнах аз след кратко колебание.
— Охраната ви не може ли да се справи със свръхсъществата?
— Охраната е собственикът, Сам Мерлот. Той самият е свръхсъщество. Точно в момента е свръхсъщество с ранен крак. Простреляха го. И не е единственият.
Това изобщо не изненада спътника ми.
— Колко са?
— Трима, доколкото ми е известно. Калвин Норис, пума, който не е смъртоносно ранен, и едно момиче на име Хедър Кинман, която е мъртва. Беше застреляна в „Соник“. Знаеш ли какво е „Соник“? — Вампирите не са много наясно със заведенията за бързо хранене, защото просто не се хранят. (Вие например колко бутилки кръв можете да сложите върху поднос на главата си?)
Чарлз кимна и кестенявите му къдрици се разпиляха по раменете му.
— Оттам можеш да поръчваш храна от колата си.
— Да, точно така — казах. — Хедър седяла в колата на приятелка, после слязла, за да отиде до своята кола, на няколко метра разстояние. Изстрелът дошъл от другата страна на улицата. Тя държала млечен шейк в ръката си. — Разтопеният шоколадов сладолед се беше смесил с кръвта й на паважа. Видях го в съзнанието на Анди Белфльор. — Случило се е късно през нощта и всички магазини на отсрещния тротоар бити затворени от часове. Така че стрелецът спокойно се е измъкнал.