Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
А ако това се случеше, той нямаше да си спомни само секса.
Щеше да си припомни и жената, която ни дебнеше в кухнята ми с пистолет в ръка. Щеше да се сети, че е спасил живота ми, поемайки предназначения за мен куршум. Щеше да си спомни, че съм я застреляла. Щеше да си спомни къде бе заровил трупа.
И щеше да осъзнае, че притежава вечна власт над мен.
Може би щеше да си спомни, че се бе унижил дотолкова, та да ми предложи да зареже целия си бизнес и да се премести да живее при мен.
Спомените за секса и осъзнаването на властта му над мен щяха да му доставят огромно удоволствие. Но някак не ми се вярваше, че щеше да е доволен от последното си предложение.
— Да — казах аз и сведох поглед към ръцете си. — Някой ден ще си спомниш, предполагам. — От радиото се носеше стара песен на Боб Зегер, „Нощта се движи“. Забелязах, че Пам се поклаща отнесено в някакъв неин си танц. Силното й, гъвкаво тяло се извиваше и усукваше по абсурден за човешките тела начин.
Бих искала да я видя как танцува на жива вампирска музика. Трябва да чуете вампирска музикална група. Подобно преживяване не се забравя никога. Свирят най-често в Ню Орлиънс и Сан Франциско, а понякога в Савана или Маями. Но докато излизах с Бил, той ме заведе да чуя групата „Ренфийлдс Мастърс“, която изнесе концерт във „Вамптазия“ и на другия ден продължи по пътя си на юг към Ню Орлиънс. Основният вокал на вампирската банда плака с истински кървави сълзи, докато пееше тъжна балада.
— Много умно от страна на Сам да те прати при мен — призна Ерик след дълга пауза и ме остави безмълвна. — Ще изпратя някого. — Усетих как раменете ми се отпускат от облекчение. Фокусирах вниманието си върху ръцете си и поех дълбоко въздух. Когато отново вдигнах очи към него, Ерик внимателно оглеждаше присъстващите вампири.
Познавах бегло повечето от тях. Талия имаше дълги черни къдрици, които се спускаха до кръста й, и профил, който най-добре се описваше като класически. Избухлива по характер и с тежък акцент в говора — гръцки, ако не се лъжа. Индира беше дребна индийска вампирка с очи като на кошута, подчертани с черен прах за клепачи; никой не я вземаше насериозно, докато нещата не излезеха извън контрол. Максуел Ли — афроамериканец, инвестиционен банкер. Макар и силен, като всеки вампир, Максуел предпочиташе интелектуалните занимания пред това да се прави на бияч в бара.
— Ами ако изпратя Чарлз? — Ерик звучеше съвсем небрежно, но аз го познавах твърде добре, за да му повярвам.
— Или Пам — казах. — Или някой друг, който умее да обуздава гнева си. — Погледът ми се спря върху Талия, която смачка железен бокал между пръстите си, за да впечатли някакъв твърде наперен мъж. Очевидно се опитваше да я сваля, но бързо се отказа и се върна на масата си с подвита опашка. Има вампири, които изпитват удоволствие от общуване с хора, но Талия не беше от тях.
— Чарлз е най-уравновесеният вампир, когото съм срещал, но трябва да призная, че не го познавам много добре. Работи тук едва от две седмици.
— Изглежда доста зает.
— Мога да се лиша от него. — Ерик ме изгледа високомерно, сякаш за да ми даде да разбера, че той определя колко ще е зает служителят му.
— Ами… добре. — Клиентите в „Мерлот“ щяха да харесат колоритния пират, а оборотът на Сам щеше да скочи значително.
— Ето какви са условията ми — каза Ерик и ме прониза с поглед. — Сам осигурява неограничено количество кръв за Чарлз и безопасно място, където да отседне. Може да го приютиш у вас, както направи е мен.
— А може и да не го приютя — невъзмутимо отвърнах аз. — Къщата ми не с хотел за странстващи вампири. — От тонколоните се разнесе напевният глас на Франк Синатра. „Странници в нощта“.
— О, да, разбира се. Забравих. Но ти получи щедро заплащане за престоя ми.
Ерик ме настъпи по мазола. Не просто настъпи, а прободе с остра игла. Потръпнах.
— Това беше идея на брат ми — казах. Очите му засвяткаха и аз почервенях като домат. Току-що бях потвърдила едно негово съмнение. — Но аз съм напълно съгласна с него — уверено продължих аз. — Защо трябваше да настанявам вампир в къщата си безплатно? В крайна сметка парите ми трябваха.
— Остана ли нещо от петдесетте хиляди долара? — тихо попита Ерик. — Джейсън поиска ли част от тях?
— Не е твоя работа — отвърнах аз. Гласът ми звучеше остро и невъзмутимо, точно както исках да звучи. Дадох на Джейсън само една пета от тях. Не че той ме беше молил, но не мога да отрека, че ясно усетих очакването му да го направя. И тъй като на мен ми трябваха много по-спешно, оставих за себе си повече, отколкото първоначално възнамерявах.