Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Голяма част от икономическия успех на Акуеста се дължеше на най-голямото соленоводно пристанище в Аврин, гъмжащо от всякакви видове плавателни съдове. Можеха да се видят бригове, траулери, търговски и военни кораби. На юг се намираше огромната корабостроителница, заедно с работилниците за въжета, мрежи и платна. Северната част на залива пък приютяваше кея, кошари, складове за дърво и котли за катран. Бяха представени всички свързани с мореплаването дейности.
— И коя точно е „Изумрудената буря“? — попита Ейдриън, гледайки към гората от мачти и платна, обгърнали доковете.
— Да попитаме в бюро информация — Ройс посочи с палец към кръчмата, разположена на края на дока. Дървените стени бяха побелели от сол и разцъфнали като вълни. Кожени панти придържаха накриво вратата, над която захабен знак във формата на риба обявяваше постройката за „ОСОЛЕНАТА СКУМРИЯ“.
Таверната имаше малко прозорци и вътрешността беше мрачно задимена. Върху всяка маса имаше отломка свещ, слаб огън блещукаше в кръглото огнище в средата на помещението. Мястото гъмжеше от мъже в широки панталони, карирани ризи и шапки с широка периферия. Много от тях седяха с лули в уста и вдигнати върху масата крака. Всички се обърнаха при влизането на двамата. Ейдриън осъзна колко изпъкваха с туниките и плащовете си.
— Привет — усмихна се той, мъчейки се да затвори вратата. Вятърът побърза да се шмугне и угаси три от най-близките свещи. — Съжалявам, хубаво ще е да смените пантите.
— Железните ръждясват за една нощ — рече му барманът. Слабият, крив човечец бършеше плота с една ръка, а с другата събираше празни чаши. — Какво искате?
— Търсим „Изумрудената буря“ — обади се Ройс.
И двамата не се бяха отдалечили на крачка от прага. Никое от измършавелите лица не изглеждаше особено дружелюбно, а Ейдриън обичаше винаги да има изход под ръка.
— За к’во ви е? — попита друг.
— Чухме, че бил добър кораб, та се чудехме дали няма свободни места на борда.
Това предизвика грохотен смях.
— А къде ги моряците, дето ще се наемат на тея места? — изрева друг глас из дима. — Със сигурност не и двама пясъчни раци като вас.
Още смях.
— Значи не знаете нищо за кораба, така ли? — режещият глас на Ройс усмири стаята.
— „Бурята“ е имперски кораб, хлапе — рече им барманът. — И е попълнена. Търсят само опитни моряци — ако изобщо има свободни места.
— Ако дирите работа, винаги се търсят изкормвачи на риба. Това е най-близкото до морето нещо, което ще правите!
Отново гръмна кикот.
Ейдриън погледна към Ройс, който блъсна вратата и намръщен пристъпи навън.
— Благодаря ви за съвета — обърна се към клиентите Ейдриън, преди да последва партньора си.
Седнаха на стълбите, взирайки се в отсрещните редици кораби. Огромните дълги колони с вързани към тях платна приличаха на подготвящи се за бал дами. Ейдриън се зачуди дали поради тази причина за корабите винаги говореха като за жени.
— Сега какво? — рече тихо.
Ройс седеше приведен, опрял брадичка на ръцете си.
— Мисля — отвърна семпло той.
Вратата зад тях се разтвори отново. Първото забелязано от Ейдриън нещо бе широкополата шапка с огромно синьо перо.
Лицето под нея бе познато. Ройс веднага го разпозна.
— Уайът Деминтал.
Уайът се поколеба, срещайки погледа на Ройс. Все още стоеше с един крак отвъд прага. Не изглеждаше изненадан да ги види, по-скоро преценяваше дали да продължи, подобно дете, приближило се към внезапно изръмжало куче. В течение на един удар на сърцето никой не продума, сетне Уайът се усмихна и затвори вратата след себе си.
— Мога да ви уредя на „Бурята“ — рече бързо той.
Ройс присви очи.
— Как?
— Аз съм кормчията. Трябва им готвач, нов топмен също не биха отказали. Готова е за отплаване, щом доставката от двореца бъде натоварена.